Не мога да повярвам какъв живот живеем напоследък! Не искам да приема в какво се превърнахме аз и съпругът ми, откакто… официално се оженихме.
Драма
Някой ни урочаса ли, или зла орисница ни ориса! Мисля, мисля защо ни се случва всичко това, но отговор не намирам.
С Радослав сме заедно от 14 г., имаме дъщеря Бояна на 8, а преди 3 г. сключихме граждански брак. Никой не ни е притискал, всички близки и приятели толкова бяха свикнали, че някои дори забравиха, че по закон не сме семейство. За всички бяхме повече от съпруг и съпруга. Дори родителите ни се бяха примирили, че ще си живеем ей така, незаконно.
Да се оженим ни провокира Бояна – тя беше шаферка на една сватба, на която я заведохме. Беше направо неудържима в бялата си рокля, която беше точно като на булката, само че умалена. Винаги беше на първа линия, в окото на всеки обектив. Като се прибрахме след тържеството, макар и капнала от умора и емоции, Бояна поиска да й покажем наши сватбени снимки. С Радослав се спогледахме гузно, не знаехме какво да отговорим на детето си. Надявахме се, че като се наспи, няма да помни въпросите, от които ние бягахме. Но още на следващата сутрин, с отварянето на очите, Бояна си отвори и устата и попита същото – аз каква булка съм била, с какво е бил облечен баща й, как сме танцували двамата…
Скалъпихме някаква глупава история, че при едно от поредните пренасяния в нова квартира сме изгубили част от багажа си, и то точно този куфар, в който е била моята рокля, воалът ми и всички снимки. Дъщеря ни като че ли ни повярва, но не съвсем. Една вечер, след като тя заспа, двамата решихме да се оженим, като обясним на Бояна, че повтаряме тържеството, за да може тя да присъства на него.
Не знам дали беше минала и година след онзи важен ден, когато започнаха разправиите с Радослав. Карахме се за глупости, проявявахме смешен инат, обиждахме се, както никога преди, мълчахме си с дни. Утешавах се, че всяка новобрачна двойка минава през някакви кризи, че ние не сме изключение, но вместо да се справим с положението, ние го влошавахме все повече. Вече дори не си правим труда да спестяваме на Бояна разправиите.
В края на миналата година баща й подаде молба за развод, а в яда си аз не й спестих истината. Нито празниците ни бяха празници, нито новата година започна с някакви добри мисли и надежди. Всичко се обърка, а аз недоумявам какво се случи с нас, или подписът е виновен затова, че семейството ни се разпада. Дайте съвет бе, хора! На брачен консултант ли да ходим или на врачка да ни бае против уроки?
Ана
Leave a reply