Част от физиологичните процеси имат сезонен ритъм
Така например през есента и пролетта при човека се повишава секреторната стомашна активност, но намаляват защитните свойства на слизестата обвивка. Това води до такива заболявания като язва и гастрит.
В същото време едни от най-важните са денонощните, или циркадните биоритми, които се подчиняват на 24-часов график.
На циркадния ритъм са подчинени повече от 300 процеса, като артериалното налягане, честотата на сърдечните съкращения, дълбочината и честотата на дишането, кръвотворният процес, секрецията на хормони и т.н. Денонощните ритми определят и времето за бодърстване и сън, за прием на храна и т.н.
Всички биоритми трябва да се отчитат при приема на лекарства. Така например противоалергичните средства действат по-ефективно, ако се приемат през втората половина на деня, тъй като в този период биологичноактивните вещества, които могат да предизвикат алергични реакции, съществено се увеличават в кръвта.
Докато глюкокортикоидните заместителни препарати е по-целесъобразно да се вземат сутрин, моделирайки по този начин циркадния ритъм на надбъбречните жлези.
Някои хора си лягат по-рано и стават на разсъмване, докато други – обратно – не могат да заспят до късна нощ, тъй като в този период са най-активни. Но трябва да се има предвид, че възстановяването на тъканите и натрупването на хранителни вещества се осъществява през нощта.
Тогава се изработва и хормонът на растежа, стимулиращ размножаването на клетките. Ако човек постоянно не си доспива, се обостря чувството за глад, постоянно му се яде сладко, забавят се обменните процеси в организма.
Според специалистите хронотипът може да се предава на генетично ниво.
Приемът на витамини, изчистващите процедури и лекарства и препарати за укрепване или лечение на даден орган са най-ефективни в периода на най-голямата му активност.
Белите дробове например прекрасно работят от 3 до 5 сутринта. В този период е полезно да спите на отворен прозорец, за да се насити организмът с кислород. Най-ниската активност е от 15 до 17 часа.
Дебелото черво е в пика на своята работоспособност от 5 до 7 сутринта, а от 17 до 19 почива. Стомахът работи
най-активно от 7 до 9 сутринта, а в периода от 19 до 21 активността му е минимална.
Пикочният мехур е най-активен между 15 и 17 часа, а най-вял – в 3-5 сутринта.
Сърцето най-лесно понася физическите и емоционалните натоварвания в интервала 11 – 13 ч., а най-трудна му е тази задача от 23 до 1 ч. през нощта.
Черният дроб максимално регулира кръвта и жлъчката в периода от 1 до 3, а най-ниската му активност е 13 – 15 ч.
Жлъчният мехур е най-активен от 23 до 1 ч., в периода от 11 до 13 ч. този орган отпочива.
Остротата на зрението намалява най-много около 2 часа през нощта, а самотата най-трудно се понася от 20 до 22 ч. Приемът на храна трябва да е максимално приближен към ритъма на стомаха, за да избегнете гастрит или дори язва.
Запазването на ритъма на биологичния часовник е необходим елемент от дълголетието. Именно ритмичността удължава живота. Още преди два века германският лекар Хуфеланд казва, че основно е не времето кога човек си лега, а редовността, с която го прави. А за съвременния човек продължителността на съня не е най-главното, а качеството, защото сънят трябва да е спокоен и дълбок…
Leave a reply