Една от приятелките ми от известно време има ново гадже. Много е щастлива с него, казва, че се чувства обичана и специална жена. Твърди, че никой досега не го е правил като Христо – събуждал я с любовен SMS, звънял й по няколко пъти през деня или й пращал мили имейли, правил й страхотни изненади и й помагал във всичко. Вечер приготвял вкусни мезета, а в леглото бил страхотен, дори отслабнала от бурния се*с, който правели всяка нощ. На всичко отгоре бил умен, ерудиран и разбран човек, за чувството му за хумор да не говорим.
Имаше обаче нещо, което не й беше на сърце, а тя не искаше да ми признае. Казваше, че като ме запознае с него, сама ще разбера. И ето че този момент настъпи, един ден ме поканиха на гости в дома на Христо. Той
Дали не е прав?
наистина се беше постарал – масата беше отрупана с вкусотии и квалитетни питиета. Не знам дали от тях, или защото той си е просто приказлив, но скоро започна да ни весели с пиперли вицове. Приятелката ми дори се пошегува, че обратно на правилото не бил от мъжете, които само говорят, ами и много го бивало в действията.
Така или иначе стигнахме до темата за мъжко-женските отношения и тогава Христо, без никакви задръжки, ми призна своята философия. Според него всички проблеми идвали от там, че в началото на връзката всеки се представял за по-добър, отколкото е, за такъв, какъвто другият иска да го види. А после идвали разочарованията. Той, тъкмо обратното, обичал откритата игра и веднага слагал всички карти на масата.
Откровено заявявал, че не е моногамен, дори понякога нарочно се изкарвал по-черен от дявола. И да нямал, си измислял паралелна връзка, която в момента поддържал със стара приятелка, с бившата си съпруга или друга жена. Никоя от дамите обаче не искала да се откаже от него, защото й било приятно неговото ухажване. Нещо повече, явно дълбоко в себе си новата си мислела, че тя е различна и най-сетне Христо ще разбере сладостта да обичаш една единствена. Приемала неговите условия в очакване да го промени. Поне така ми се струва, че е и с моята приятелка.
Накрая Христо приключи, че ако – не дай, Боже – в някой момент жената до него откривала и малък знак за изневяра, той повдигал рамене – аз нали ти казах какъв съм.
Не че приемам на сто процента философията на този мъж, но се замислих над думите му. И понеже те звучаха наистина честно и откровено, ми се стори, че неговата игра с открити карти може би е печеливша. По-добре от самото начало да чуеш истината, колкото и да не ти е по сърце, отколкото – лъжи, разочарования и раздели.
Я.
Пишете ни и вие на e-mail po.krasivi@gmail.com
Leave a reply