Да бъдеш лошия вестоносец е тежка задача, която изисква деликатност и тактичност
Тези две качества трябва да умножите, когато срещу вас стои дете. Разговорите за раздяла, болест или смърт са трудни, но използването на лъжа не е правилна стратегия. Ако кажете, че домашният любимец е заспал дълъг сън или се е изгубил, детето ще започне да очаква неговото събуждане или завръщане. Когато разбере, че сте го лъгали, доверието между вас ще се пропука. По-добре обяснете, че смъртта слага край на страданията и представлява неизменна част от живота. Ако кучето е било болно и е умряло, то юма да страда повече.
Преди да съобщите неприятна вест, се подгответе и я поднесете по щадящ начин на разбираем език. Внимателно преценете колко факти да съобщите. От една страна, психолозите обясняват, че децата са склонни да запълват липсващите детайли с въображение, което може да породи объркване и страх. От друга страна обаче не бива да товарите детето излишно. Например спестете, че вашият партньор ви напуска заради любовна афера. Просто кажете, че когато хората не се чувстват щастливи заедно, се разделят. Желателно е на този разговор да присъстват всички членове на семейството. По-успокояващо е да си обграден от хората, които те обичат.
По възможност не съобщавайте за неприятности в началото на деня. Така детето по-дълго може да мисли над казаното. Подходящ момент е след вечеря. Така имате време да отговорите на възникналите въпроси и да прекарате заедно минутите преди лягане. Докато детето спи, мозъкът му ще систематизира и преработва новата информация, което помага за нейното разбиране и приемане. Възможно е на другия ден и след седмица и да се появят допълнителни въпроси. Бъдете готови да давате отговори и пояснения. По този начин съдействате на детето да се справи със собствените си чувства и преживявания.
Емоции като тъга, гняв, усещане за безсилие и униние, които идват с тъжните новини, изискват повече време за преработване. Затова не притискайте вашия син или дъщеря и дайте възможност да изрази своето вътрешно състояние – нека да поплаче, да се усамоти за кратко. Детският терапевт може много да помогне в такива ситуации.
Важно е и как вие самите преживявате неприятностите. Не е нужно да полагате свръхусилия, за да потиснете своята скръб и да не й дадете израз пред детето. Тъгуването е нещо нормално и човешко. Но след първоначалното сътресение трябва да избягвате негативните емоции да ви завладяват отново и отново. Така ще дадете пример на детето как да се справя със силните чувства, да приема онова, което не може да промени, и да гледа напред.
Leave a reply