На 16 вече не си малолетна.
На 18 можеш да гласуваш.
На 25 най-вероятно си завършила университета и се доказваш на първото си работно място. А след това животът ти преминава под знака на числото 30. И внезапно и необратимо се превръщаш във възрастен човек. Нали така? АМИ, НЕ. КАТЕГОРИЧНО НЕ.
Статията, която трябва да прочете всяка жена, независимо от възрастта си.
„КАК СЕ ЧУВСТВАШ?“ Въпросът е зададен с трепет в гласа и едва прикрита нотка на съчувствие от моята приятелка Цвета, а поводът е току-що отминалият ми 30-и рожден ден. Сигурно нямаше да се подразня, ако иначе симпатичното Цвете беше поредната загрижена душа . (след 10-ата спрях да ги броя), която се вълнуваше от чувствата ми около този съдбовен юбилей. Един колега дори придружи нездравословното си любопитство с милото обръщение: „Хей, бабчиии”.
И така, за всички заинтересовани: благодаря, добре съм. Най-накрая косата ми е достатъчно дълга, за да я връзвам на истинска конска опашка, апартаментът ми наскоро се сдоби с миялна машина и от около месец успешно се уча да правя суши (цаката е в сваряването на ориза до точката, в която е готов, но все още леко твърд). Как точно трябва да се чувствам?!
Очевидно „Добре” не е правилният отговор. Изобилието от клишета около тази възраст трайно е увредило съзнанието ни. Веднага пред очите ми се появява образът на необвързаната кариеристка, която прекарва рождения си ден вкъщи, в компанията на шише водка и накрая на вечерта ридае на висок глас, че никога- няма-да-има-деца-и-ще-умре-самааааааа! Спомняш ли си Бриджит Джоунс? В нейния кошмар пък откриваха тялото й две седмици след смъртта, нахапано от собствените й немски овчарки (до този момент си мислех, че старите моми живеят заобиколени от котки, но няма значение). Разбира се, не всичко, което се говори или пише по темата, е толкова банално. Напротив, намират се и истински бисери на остроумието и бистрата мисъл. Например, докато събирах материали за този текст, попаднах на един форум, в който се обсъждаше въпросът „Какво става с жените, след като навършат 30?“ Ето отговора на един от юзърите с ник Emmortal: „Вагините им окапват и на тяхно място се появяват вълчи капани с метални зъбци.“ Оригинално, няма що. Изчетох и стотиците коментари – повечето от момичета, които, ако се съди по снимките им, изглеждаха достатъчно млади и секси, но за сметка на това звучаха като престарели оплаквачки: „Ужассссс, ще ставам на 30, някакви идеи как да си оправя настроението?“ или „Само още шест месеца и вече няма да съм на 29. Направо тръпки ме побиват, но е неизбежно.“ И любимото ми: „Е, т’ва е, свърши се. Но все пак добре си поживях и не съжалявам.“ Чудя се дали авторката на горното наистина си е поръчала катафалка вместо торта за 30-ия си рожден ден? Каквото и да си говорим, истината е, че е трудно да се изолираш от целия този преувеличен негативизъм. И затова, когато фаталният ден дойде, застанах пред огледалото така, както всяка жена го прави два пъти в живота си: на 14, когато търси първите наченки на гърди, и на 30 – за да се огледа за бръчки. Чувствах се леко потисната: никога вече нямаше да съм млада. Тялото ми постепенно щеше да сдаде багажа и да престане да ме слуша. Гаджето ми щеше да ме зареже заради новопоявилите се метални зъбци там долу. Самонавивайки се по този начин, направих фатална грешка – обърнах огледалото откъм увеличаващата страна. И тогава ги видях: две фини бръчици пачи крак. Да, знам, не е кой знае какво. Две нищо и никакви линийки. Но те бяха моите първи бръчки. И ме сдухаха, въпреки сладката ми конска опашка. Разбира се, ако бях мъж, изобщо нямаше да ги забележа. Скорошно изследване на учени в САЩ показало, че жените започват да се чувстват стари на 29, а мъжете… на 58. Отвратително, нали? Защо ние си внушаваме, че сме остарели, когато реално се намираме в разцвета на силите си, а те изкарват повече от половината си живот, без през оплешивелите им глави да премине дори и грам притеснение на тема възраст?… Но стига сме се вайкали, нека най-накрая си кажем нещо положително.
30 – различно е за всеки
Когато бях малка, си мечтаех, че на 18 ще имам симпатичен фолксваген костенурка и висок, рус и синеок приятел. После навърших пълнолетие и изобщо си нямах гадже, а на изпита за книжка ме скъсаха позорно (и до днес не мога да паркирам успоредно). Но въпреки това бях щастлива – всяка вечер карах като луда кънки на ледената пързалка, а след това излизах с компанията. Изобщо не ми пречеше липсата на кола и мъж. Тогава защо ми е толкова трудно да приложа същия непукистки подход към живота сега, когато съм на 30?
Може би проблемът е в очакванията, които обществото ни създава. Живеем във века на култа към младостта. Децата чудо се превърнаха от явление в златен стандарт. Днес е съвсем нормално на 25 да си изпълнителен директор на голяма компания. И ако си доста по-назад по кариерната стълбица, значи не те чака кой знае какво бъдеще. Онзи ден четох за някаква 17-годишна немска писателка, чийто първи роман станал световен бестселър. Хм, явно на 30 е късно тепърва да бъдеш изгряваща звезда. А аз искам точно това. Смятам, че имам потенциал и някой ден ще се появя с гръм и трясък на литературната сцена. Или пък не. Дали не съм сбъркала? Вероятно трябваше да прекарам времето между 15 и 25 в създаване на томове художествени произведения, вместо да хайманосвам и да гледам „Сексът и градът“. Истината е, че не съжалявам. „Сексът и градът“ е страхотен сериал, освен това в този период натрупах жизненоважен професионален и любовен опит и се забавлявах – ама много. Браво на Марк Зукьрбърг, който направи първия си милиард на 23. И на Лейди Гага, която на 25 стана поп икона. Но те са изключение, а не правило. Всеки се движи с различна скорост по пътя си и е крайно време да разберем, че животът не е състезание.
Нека да живеем сякаш сме на 20
Във великобритания направили проучване с 2000 жени за това а кога трябва да престанем да носим определени дрехи и аксесоари. Резултатите са абсурдни: оказа се, че на 40 вече сме твърде стари за прозрачни блузи. На 47 е време да забравим за банските от две части, а на 50 – за високите токчета (нека се опитат да обяснат това на Шер или на Лили Иванова). Кой създава тези правила. Ще ти кажа – хората, които се чувстват несигурни. И аз съм изключение. Наскоро пооплюх в редакцията една снимка на Гуинет Полтроу: „Та тя е на 38! Не е ли редно полата й да е по-дълга, а косата – по-къса?“ Ако трябва да си призная съвсем честно (не че ми се иска, но ще го направя) – това си беше чиста проба хейтърство от моя страна. Защото Гуинет има страхотни крака… и аз просто й завиждам. Но дори да оставим завистта настрана, май цялата ни настройка за това какъв трябва да бъде животът преди и след 30 е погрешна. Когато сме на 20 и няколко се стремим към усъвършенстване и работим за бъдещето си, защото смятаме, че най- хубавото предстои. После ставаме вн 30 и в мисленето ни неусетно настъпва промяна. Изведнъж решаваме, че вече е нормално да сме завършени и перфектни. Вместо да се опитваме да станем по-умни, доказваме наляво и надясно, че сме най-умните на света. Какво е решението ли? Да изживеем целия си живот, сякаш сме на 20. Никога да не преставаме да работим върху себе си. Да сме гъвкави и отворени за промяната, дори когато тя изисква усилия, които смятаме, че сме оставили зад гърба си.
На 30 има и тъжни моменти, но това е ОК
Тик-так-тик-так-тиииик-таааа- аак. Да, точно така, това е биологичният ми часовник. Започнах да го чувам съвсем отскоро. Освен това забелязах, че се заглеждам по бебенцата на улицата. Те са толкова сладки и искам да си имам свое (упс, май току-що написах нещо твърде лично в списание с национално разпространение). Вероятно това е една от причините, поради която жените започват да се чувстват стари на 29, а мъжете – чак на 58. При нас фактите, свързани с плодовитостта, са неумолими, а те могат да правят деца почти през целия си живот – единственото условие е да успеят да уцелят шишенцето с виагра в нощното си шкафче. Затова не е трудно да се плъзнем по наклонената плоскост на някакви опасни разсъждения: „Ако го срещна сега, можем да ходим една година, после да заживеем заедно, да се оженим… и да родя на 33. Значи трябва да го срещна ВЕДНАГА.“ Няма лесен начин за справяне с тези порочни мисли. Ако имаше и аз го знаех, щях да съм вундеркинд милиардер, а не бъдеща изгряваща звезда. Истината е, че 30-ият рожден ден носи със себе си и нотка тъга. Вече не разполагаш с целия асортимент от менюто. Дори онзи приятел, с когото си бяхте обещали, че ако след 10 години още сте сами, ще се вземете, най-вероятно отдавна е щастливо женен за друго момиче. Мечтата ти един ден да спечелиш „Оскар“ пък определено ще трябва да мине в архива. По дяволите, даже повечето тв предавания, които дават шанс на таланти, имат ограничения за възрастта! Няма нищо лошо да си поплачеш малко. Но ето какво ще ти кажа: предстои ти едно прекрасно ново десетилетие и този път ще си подготвена за това, което те очаква. Образована си, имаш няколко години трудов стаж и отдавна си наясно кои кройки ти седят и кои – не. Все още може да таниуваш върху масата, ако ти се иска, но сега имаш достатъчно житейски опит да прецениш дали да го направиш. Всъщност да се събудиш на 30, е наистина страхотно!
Звезди на 30 (и кусур)!
Да, и те остаряват. И знаеш ли какво? При това им харесва!
„Едно мога да ви кажа: по-хубаво е, отколкото да навършиш 20!” – Кристина Агилера
„Понякога се панирам: „Леле, вече съм на 30!“ Но после си казвам: „Че какво му е по-различното от 29?“ – Ким Кардашян
„Сега съм по-добра. Но се чудя как да помиря 30-годишния си ум с 20-годишното си лице.“ – Джесика Алба
Ако харесвате нашия сайт, харесайте страницата ни във Facebook и станете наш приятел, за да получавате винаги нова и актуална информация и статии.
Leave a reply