Познавам Стефан и Диана от години и винаги съм се чудела как все още са заедно. Знам, че изневярата е една от най-честите причини за раздялата между двама души, а той е типичен Дон Жуан и макар да минава 60-те, продължава да кръшка на жена си. Веднъж започнахме твърде откровен разговор, който ми се иска да ви предам дословно, без какъвто и да е коментар.
„Не ме е страх, че ще се разделим, с жена ми ни свързват много важни неща – имаме две деца, уважаваме се и успяхме да останем приятели. Колкото до моите забежки, изневерявам й, не защото не я обичам. За мен тя е единствената, с която искам да бъда до последния си ден.
Много съм мислил защо съм такъв. От една страна, флиртът ми е в кръвта, роден съм с него. И ако трябва да бъда честен, 95 процента от кръшканията ми са само словесни. Чувствам се страхотно, когато усетя, че запалвам огън в жената срещу мен, сякаш я обладавам физически. Това е някакво предизвикателство за всеки мъж. И се започва игра, която не мога да укротя. Не се спирам, дори Диана да е до мен. Слава Богу, тя сама не вярва, че ухажването на жените има някакво развитие от моя страна. Нали се прибирам винаги у дома, грижа се за семейството си, помагам й във всичко. Никога не съм отишъл на почивка сам, нито пък съм ощетил децата, внуците и съпругата си с нещо. Онези, останалите 5 процента, са се случвали или докато съм бил в командировка, или пък съм кръшнал не от домашните задължения, а от работа. Тоест незабележимо за Диана, без да я нараня или обидя. Не съм допускал дълги любовни връзки и на всяка от мацките, с които съм бил, съм дал да разбере, че това е просто миг наслада, нищо повече.
Да, през дългите години брак два пъти се издъних. И то не аз, ами случайността и хорската лошотия. Първия път ме засече една съседка да излизам от апартамента на мацката, с която бях. И нямаше да разбере какво се случва, ако домакинята не ме целуна страстно за довиждане, пък комшийката точно тогава излизаше от асансьора на същия етаж. Издрънкала на жена ми и се наложи задълго време да сваля гарда. Разбира се, признах си, но обясних на Диана всичко, което ти казах и на теб в началото.
След десетина години пак се случи нещо подобно, ала и тогава ми се размина. Бях попаднал на една луда жена, която си нави на пръста, че трябва да ме има, и лично отиде при съпругата ми, едва ли не да ме иска от нея. Моето момиче обаче я прати по дяволите. Макар че ситуацията беше конфузна, изпълни ми душата с кеф.
Хубавото е, че Диана винаги ми прощава. Тя е невероятна жена, но като се замисля, сигурно и аз си го заслужавам по някаква причина. Иначе досега да се е развела с мен. Пък и от баба си знам – кръшкането е до време. И аз много скоро ще се кротна, годините си казват своето.“
Leave a reply