Кажи ми една мила дума и ще съм твоя

Видях го, докато шарех наоколо с очи, чакайки на спирката. Отначало ми се стори, че се заблуждавам. Зарязах трамвая и се приближих, сърцето ми биеше бясно.

Да, той беше – моят любим артист, за когото години наред събирах всяка информация, публикации, снимки! Знаех какъв спорт обича, какви шорти носи, каква четка за зъби предпочита, как спи, къде прекарва уикендите си. Знаех за браковете и за разводите му, за децата му, за болестите на майка му… Но никога не бях го виждала на една ръка разстояние от мен, облечен в изтъркани спортни панталони и пуловер с поокъсели ръкави. Ама толкова красив!

За секунди у мен се надигна вълна от любов и нежност сякаш срещнах любимия човек, когото не бях виждала отдавна. Прищя ми се да се втурна и да го притисна към гърдите си, без да му казвам нищо. А той бъркаше в джобовете си и се оглеждаше, сякаш беше загубил нещо. Миличък, тук съм! Само ме погледни и ще съм твоя! Идвам с тебе, каквото и да поискаш, от каквото и да имаш нужда – някой да те изпере, да ти сготви мусака, да ти сложи перденца, да ти напише на компютъра писмата, да ти научи наизуст ролята… Уф, никога не съм можела да уча наизуст, това не го мога. Може би искаш любов? Само кажи! В този момент се поздравих наум, дето сутринта си облякох секси бельо!

Той най-после ме забеляза – бях втренчила поглед, с измокрени от радостни сълзи ресници. Изведнъж се втурна забързано към мен: „Госпожо, да имате монета за телефона? След малко ще разваля и ще ви я върна, но сега бързам, трябва да звънна точно в този момент…“

Как не умрях на място, не знам. Извадих си едното портмоне, другото, бърках по всички джобове, но не открих подходяща монета. Не, сетих се! Имах, но това беше любимата ми късметлийска сребърна монета, която един приятел ми донесе от другия край на света и която от години ми помагаше да пълня портмонето си. Но ставаше за телефон. И аз му я дадох! Той се обади с моята късметлийска монета, а аз обърнах гръб и бавно се отдалечих, защото… така правят възпитаните хора. След пет минути се върнах – нямаше го. От тогава минаха много години, а аз още помня този случай…