Преди 20 години работех в един магазин и често се налагаше да общувам с шефа. Той беше много симпатичен и добър и аз го харесвах точно затова, а не защото беше богат. Надеждите ми да се получи нещо между нас не бяха напразни, защото той ми даде да разбера, че има чувства към мен. Няколко пъти ми предложи да излезем някъде, но аз все му отказвах, защото и двамата бяхме семейни. Тайно обаче очаквах да стане по-настоятелен.
След време той се премести в града, а аз напуснах работа. Тогава осъзнах колко много го обичам и започнах да се виня, че се разминахме толкова глупаво. Годините минаваха, а аз все не намирах смелост да го потърся и да му разкрия любовта си. Ако помолех някоя приятелка да му го каже вместо мен, тя със сигурност щеше да сподели и с други и всички щяха да разберат, а аз не исках да се разчува.
Дълго мислих какво да направя и един ден ме осени супер идея. Имах позната, известна с това, че навсякъде си вреше носа и имаше претенциите, че знае всичко за всички. Освен това много обичаше да си измисля и да лъже и затова никой никога не й вярваше. Споделих й като на „истинска приятелка“, че съм влюбена в бившия си шеф, дори поплаках малко, а после я помолих да му предаде за моите чувства.
Резултатът, естествено, не закъсня. Тя веднага му се обадила и той ме потърси. Беше все така чаровен и усмихнат. И двамата съжалихме за годините изгубено време, които можехме да прекараме заедно. След този разговор започнахме да се срещаме тайно.
А въпросната клюкарка, без да губи време, пусна слуха за нашата връзка. Само че никой не й повярва. Всички бяха убедени, че си измисля и за пореден път си вре носа там, където не трябва. А аз до ден-днешен се срещам с бившия си шеф далеч от хорските очи и признавам – наистина съм много щастлива!
Щастливка
Изпратете ни вашата история на po.krasivi@gmail.com
Leave a reply