Искам да ви разкажа своята история, не защото търся съвет или очаквам съчувствие.

Просто имам нужда да споделя своята гледна точка, а знам, че тук мога да го направя без никой да знае коя съм.

Преди 3 години, бях само на 19, реших да замина на работа в чужбина. Един познат на моята приятелка ни убеждаваше, че като сервитьорки в Германия ще направим луди пари. Знаех малко немски, учила съм го в училище, ходила съм и на курс. Хванах се на въдицата и без да казвам на нашите, защото бях сигурна, че ще се опитат да ме спрат, събрах малко дрехи и една нощ тръгнахме с колата на Симо. Тогава нямах представа, че той е сутеньор, който набира момичета за проститутки.

Не мога да ви опиша ада, през който преминах през следващите 3 месеца – бой, глад за наказание, сексуално насилие. Накрая разбрах, че съм безсилна да се боря, и се предадох. Две години работех за Симо. Даваше ни пари, колкото да си купим най-необходимото – малко дрешки, козметика и храна, разбира се. Приятелката ми се разболя тежко и я върнаха в България. Добре, че имах 2-3 клиенти, които ми оставяха тайно бакшиши. Тях отделях и криех от Симо с надеждата, че някога ще ми помогнат да избягам. Не се наложи. Един ден сутеньорът ни просто изчезна и не се появи цяла седмица.

Стана доста напрегнато, неговият помощник Иван се опита да поеме работата в свои ръце, но не успя. Случайно чух разговор между него и собственика на къщата, в която живеехме, и разбрах, че румънската конкуренция е гръмнала Симо. Беше дошъл моментът и аз успях да се измъкна. Заминах за Мюнхен при една приятелка от нашия град. И наистина си намерих работа като сервитьорка. В началото живеех при нея, но после си наех квартира.

Осъзнах обаче, че сервитьорството не е за мен. В началото го съчетавах с платения секс, докато си създам постоянна клиентела. След като вече имах сигурни няколко германци, един арабин и един руснак, реших, че повече няма да разнасям таблите. За една година спестих 13 500 евро, обаче беше доста опасно и напрегнато. Страхувах се да не ме открият от полицията, българските или румънските мутри в Германия. И реших да се върна в България.

От година живея в София. През лятото работя по Черноморието, а през зимата съм в столицата. В началото ми беше много трудно, но лека-полека се устроих. Не залагам на количеството, а на качествени клиенти – богати, щедри и постоянни. С някои от тях поддържам по-близки отношения – канят ме на пътувания, прекарваме страхотни уикенди. Лошото е, че са мъже на възраст, женени, разведени, вдовци. Не се залъгвам, че някой от тях може да ми предложи брак. Пък и не съм от тези жени, които мечтаят непременно да се видят в бяла рокля, по-скоро ме измъчва друго – искам някой ден да си имам детенце. Затова съм решила, че ще работя още 5-6 години, ще натрупам малко капитал, ще си купя жилище и едно малко магазинче и ще спра с този занаят. Тогава ще си родя дете от някой мъж, който дори няма да има представа, че е станал „донор“ на сперма.

Такава е моята цел, но не забравям онази приказка, че Господ се забавлява, докато ни наблюдава как кроим плановете си. Моля се само да съм жива и здрава и да не се обърка нещо, защото в нашата работа опасностите дебнат от всякъде. Честно да ви кажа, не ми пука какво мислят другите за мен. Важното е аз да съм наясно със себе си и с това какво искам.