С жена ми се запознах­ме на курса по компютъ­рна грамотност към тру­довата борса – тогава и двамата бяхме безработ­ни.

Харесахме се от първия ден, постепенно се сприятелихме, пома­гахме си на занятията, а когато курсът свърши, станахме гаджета. Разби­рахме се почти без думи, очите ни грейваха, щом погледите ни се срещаха, а отгоре на всичко имен­ният ни ден беше общ – аз съм Кристиян, а тя – Хри­стина. И двамата мислех­ме, че това е знак от съдбата.

Освен че ни провървя в любовта, късметът ни из­прати заедно във фирма, в която намерихме рабо­та. Делеше ни само един етаж, затова и в обедна­та почивка пак бяхме за­едно, а скайпът ни дава­ше възможност за посто­янна връзка.

Скоро се събрахме в едностаен апартамент под наем с намерение след година да теглим кредит и да си купим мал­ко жилище, в което да из­градим семейното си гнездо. Сутрин отивахме на работа заедно, вечер се връщахме пак заедно и цяла вечер се гушкахме или във ваната, или на дивана пред телевизора, а нощем спяхме с препле­тени ръце. Мислех, че сме уцелили джакпота в лич­ния си живот. Градусът на емоцията ни варираше около точката на кипене и аз си въобразявах, че страстта ни ще е вечна.

Само дето напоследък Хриси така се увлече по виртуалното простран­ство, че и вкъщи се пота­пя в него. Аз в свободно­то си време превеждам книги на своя старичък компютър, а тя си купи лаптоп, после втори – по-модерен, след което се обзаведе с таблет и ай­под. Аз пестя за общото ни жилище, а тя не може да устои на манията си да обикаля магазините, да сравнява качествата на апаратите и да търси най-мощното, най-паметливото и най-изпипаното като дизайн устройство, с ко­ето да допълни колекция­та си.

Да, обаче с всички тези технически джаджи тя се отдалечава все повече от мен. Дори лека нощ ми пожелава от скайпа, като ми изпраща иконките за заспиване и целувка. Ако искам да привлека вниманието й и да споделя нещо с нея, трябва да й напиша есемес или имейл, защото установих, че нещо, казано на живо, просто не оставя следа в паметта й.

Вече не си лягаме по едно и също време. Почти не се гушкаме пред теле­визора – според думите й бил стар, картината му била скапана и трябвало да го сменим с по-моде­рен. Затова предпочита­ла да гледа филми на лап­топа си. Само че за мен компютърът не е сред­ство за удоволствие, а за вършене на работа. Ос­вен че често си лягам сам, понякога и сутрин като се събудя, мястото до мен е празно. Празно ми става и на душата, за­щото жената, която довъ­ршваше изреченията ми и ме гледаше в очите с обо­жание, сега говори с мен с едносрични думи и предпочита да се взира в екраните на електронни­те си играчки. Тази нейна страст вече ми прилича на обсебване, пристрас­тяване или зависимост, с която не мога да се състе­завам. Дори и да успея да купя ново жилище за нас, дали то ще се превърне в дом, или ще е скъп склад за техническите любимци на бъдещата ми съпруга? Изкушавам се някой ден да ги напъхам в кашони, да ги откарам при роди­телите й, пък да видим какво ще стане. И дали Хриси ще осъзнае, че по­вече не бива да ме пре­небрегва, или ще ми вдиг­не скандал, че я лишавам от правото сама да реша­ва с какво да се занима­ва в свободното си вре­ме? Ако се случи второ­то, със сигурност с лю­бовта ни е свършено!

Кристиян