Осъзнавам, че с това свое признание, изпрате­но до сайта, може би слагам началото на ог­ромна лична драма, но въпреки всичко ще споделя с читателите в какъв любовен триъгълник живея.

Мишо буквално нахлу в живота ми една вечер, ко­гато мъжът ми и децата спя­ха, а аз седях пред ком­пютъра и си чатех с прияте­ли. Изведнъж на екрана се появи мъж, който искаше да го приема в списъка на абонатите си. Не знам защо не го отхвърлих. Той не се беше снимал гол, така че не виждах никакви плочки, нито стоеше до лъскав джип или пред къща замък.

Изглеждаше съвсем нормален мъж с поло, брада и прошарена коса. След час ме попита коя съм и защо вися пред компютъра, вместо да пра­вя секс в такова топло пълнолуние… Хем ме раз­смя, хем ме подразни. За­това му върнах топката – защо се предлага тук и там, вместо да гушка жена си. А той простичко ми написа: „Защото ме напусна.“

Така започна всичко. В онази нощ писахме и си из­пращахме снимки и музика, докато навън започна да се съмва. Странно, но нито за миг не си помислих, че се представя за някой друг, че е някакъв хленчещ мухльо, който ще ме засипе с изне­верите и меркантилните изцепки на жена си, или че е скучаещ сваляч, който си убива времето. С него раз­говорът вървеше леко, смехът също и може би затова на следващия ден се чувствах изтощена като парцал.

Понеже много неща си казахме и в онази нощ, и през следващите, не се учу­дих една сутрин, когато за­белязах колата му пред офиса, в който работех. Като ме видя, той излезе с две кафета и широка усмив­ка. Поиска да се видим на обяд и аз, съвсем като ома­гьосана, му казах от колко часа съм в почивка. Бях толкова нетърпелива, че из­лязох дори малко по-рано, а той вече ме чакаше долу. Уточни кога трябва да се върна и подкара.

Заведе ме на едно невероятно място – родена съм в Бургас и пре­тендирах да знам всяко заливче и всяко тайно плажче. С него открих ново. Още щом стъпихме на пясъка, се прегърнахме и се целунах­ме като обезумели. Изгаря­ше ни страст, която може­ше да бъде укротена само по един начин – като се пре­живее. Не правихме секс, а любов там, на брега, върху захвърлените си дрехи… В офиса се върнах час и по­ловина след края на обед­ната почивка. Честно каза­но, с Мишо можех да заб­равя всичко. Влюбих се. Не, направо полудях от любов.

Колкото повече потъвах в нея, толкова по-ясно разби­рах колко е невъзможна. Опитвах да се откопча от него, но не издържах и ден. Разделяхме се, събирахме се, накрая се изплаших, че трябва да избирам между този мъж и семейството си. Точно по онова време пред­ложиха на съпруга ми рабо­та в чужбина и аз много на­стоях да я приеме. Да зами­на далече беше единствено­то спасение.

С Мишо не поддържах никаква връзка 4 години и през това време нито веднъж не се върнах в България. Всяко лято цяло­то семейство пътувахме и обикаляхме интересни ме­ста и красиви курорти.

Вярвах, че съм се излекувала от онази лудост и през април спокойна се прибрах в Бургас. Първите дни и седмици бяха истин­ска въртележка – багажи, хора, срещи. Не усетих как минаха. И когато една ве­чер в началото на лятото на един паркинг едва не се блъснах в колата на Мишо, разбрах, че от него няма спасение. Макар че той из­глеждаше променен, някак укротен, като погледах как движи устните си, докато ми говори банални неща, желанието пак да съм с него ме връхлетя, направо ме помете. Побързах да си тръгна, но преди да съм на­правила и пет крачки, той ме настигна и ме сграбчи -Мишо си беше същият и прегръдката му беше съща­та. Направо ме набута в колата и ме закара на оно­ва наше място. Всичко се повтори – все едно между нас нямаше толкова хора и години. Целувахме се, кре­щяхме „Обичам те!“, плаках­ме със сълзи, до болка потъвахме един в друг… Накрая се примирихме -нашата любов беше съдба и тя ми беше подготвила ново изпитание.

Малко по малко разбрах, че от почти две години Мишо живее с Емилия – се­стра на най-добрия му при­ятел. Готина жена, разведе­на, без деца, със сериозна професия и интересно об­кръжение. За по-малко от месец се запознали и се събрали в неговия апарта­мент. Тя за дни го преобра­зила, върнала и неговото желание да си седне на задника, да запретне ръка­ви и да направи от запус­натото жилище приятен и уютен дом. Всичко било су­пер – с Емилия започнал отново да закусва, да паза­рува, да се прибира, за да изпият заедно по чаша вино. И сексът им се полу­чавал, макар че нашият бил несравним. Затова продължихме да му се на­слаждаваме.

Не знам колко дълго ще издържа в този любовен триъгълник, но на никаква цена няма да се откажа от Мишо. Просто не мога, колкото и да не ми харесва, че освен с мен спи и с Емилия. Усещам, че с нея никога няма да се по­лучи това, което е между нас. Такъв огън може да гори само двама и това сме аз и той. Докога ще е с дру­гата, не знам и не ме инте­ресува. Важно ми е само да бъде с мен. Не съм мръсни­ца, нито безсърдечна кучка или крадла на чужди мъже. На моменти ми е жал за нея, но всъщност не ми пука кой знае колко. Само не искам да съм на нейното място. И едно няма да по­зволя – да я води на нашия плаж и да я люби така, как­то мен.

Нашата любов е един­ственото, което ме интере­сува. Втори път няма да я пусна да си отиде, каквото и да ми струва това. Дори ако Мишо поиска, сега вече мога да се реша и на раз­вод – децата ми пораснаха, с мъжа ми съвсем се отчуж­дихме и при него вече нищо не ме задържа. Ако пък реши да ни има и двете, го­това съм и това да пре­глътна, защото… той при­зна, че дори когато прави секс с Емилия, си предста­вя мен. И се насилва да мълчи, за да не изрече мо­ето име.

Мишо е животът ми, как­вото и да означава това.

Морското момиче