Годините си минават, настъпват трийсетте, четирийсетте, а ние, българите, сякаш никога не порастваме
Възпитани сме, че винаги ще си останем детето на мама и тате, и понякога не се усещаме, че трябва да спрем да искаме от тях, а е редно да започнем да даваме. Върху темата кога да се спрем с „искам“ разсъждава психолога Еленко Ангелов, който прави лекции за личностно развитие.
Отрицателните чувства към роднините увреждат живота ни
Сякаш е заложено в нашата ДНК все да очакваме от родителите си, като че са длъжни да ни отглеждат цял живот. Все се цупим, че не са ни купили апартамент, кола, че са ни осакатили в процеса на възпитание. „Затова се обръщам към родителите с афоризъм от книгата ми „2-ра безплатна обиколка около Слънцето“: „Мамо, пусни навреме ръката на детето си, за да има сили да хване здраво живота си.“ Защото, докато им спестяваме трудностите, докато поемаме тежестта им, ги лишаваме от златния шанс да се реализират като личности и родители“, казва Еленко Ангелов.
Психологът обяснява, че родителите в чужбина много по-рано „бутат от гнездото“ своите деца, за да им „заздравят крилцата“. Той споделя, че в над 13-годишната си практика като психолог наблюдава, че голяма част от „битовизмиите в пазвата“ (не е случайна алюзията със „змия“) идват от това, че родителите са възпитали чедата си да им бъдат в услуга. А „малките“ вече са големи и следват свои пътища, носят отговорности за семействата си и за себе си. Според психолога в роднинските отношения едни се възприемат като жертви, а други като палачи и продължават да се въртят в този омагьосан кръг. И тази пристрастеност към отрицателните отношения, свързани с роднините, пречи на всички в живота им.
80% от съжителствата с родители у нас са паразитизъм
В миналото в една къща са живеели по няколко семейства, за да обработват по-лесно нивите и да се грижат за животните. В наши дни повечето родители и деца избират да съжителстват, за да си поделят сметките, но 2-3 поколения на едно място е ад. „Когато тази семейна любов започне да иска не жертви, а направо жертвоприношения, то канибализмът е много близко“, казва Ангелов. Хората живеят заедно, за да изплащат панелните си кибритени кутийки, а това отнема 20-30 години. „Светът наистина е голям и спасение дебне отвсякъде. Във всяка мечта има МЕЧ. И не чакай събрание на кръглата маса, за да го извадиш“, смята психологът. Ако все се оправдаваме, че кризата ни е виновна като политиците, то ние сме пристрастени да бъдем жертви. Хора, които приемат вината, но не се оставят да ги взимат за мезе, са истинските лидери и щастливи хора, пише списание „За жената“.
Leave a reply