Ще ви разкажа за моите приятели Тото, Цецо и Дългия.

Надушихме се в началото на следването, първо бяхме желязно каре за белот, после се събрахме в една квартира и така някак станахме приятели. Дори за жени не сме се карали, само на карти се псувахме, но това бяха просто пушилки. Мацките, за които се изпоженихме, не станаха първи приятелки; но разбраха, че в нашите мъжки работи не трябва да се месят. Другото хубаво беше, че работехме в една сфера, разчитахме един на друг, но никога не направихме обща фирма.

Това позволи, когато бизнесът на един се спече, другите да го подпрат. Честно, за тримата съм направил повече, отколкото за брат си, и не съжалявам.

Работите на Дългия вървяха най-добре, той си беше умен, амбициозен и с добра финансова и материална закваска от баща си. Когато жена му Радост роди здрав син, Дългия откачи от радост и от там нататък всичко започваше и свършваше със семейството му, направо носеше на ръце Детето и жена си. Тя поиска някой да й помага за бебето, той нае гледачка. Настоя да започне на работа и Дългия я уреди при свой клиент. Все повтаряше, че й трябва време за себе си, приятелят и на това намери цаката. Рядко успяваше да се измъкне, за да ударим едни карти, но всички го разбирахме.

Няколко пъти заварвах Радост вкъщи, понякога идваше и в офиса, без да се обажда, молеше за пари – всеки път сумите нарастваха, но тя винаги обещаваше, че едва ли не след два дни ще ги върне. Не й отказвах, макар че ми беше чудно защо не взема от Дългия – той от нищо не я лишаваше. Нещата станаха подозрителни – тя продължи да иска заеми, без да връща и стотинка.

Една вечер казах на Тото и на Цецо притеснението си. Оказа се, че преди да дойде при мен, тя е изтръскала техните джобове. На въпроса ми за какво й трябват толкова пари и защо мъжът й не знае, Тото изплю камъчето – виждал я да играе в зала в един от кварталите на града. Попитах Дългия какво мисли за това, а Цецо каза, че той изобщо не подозира с какво се занимава жена му. Представа нямал в какви дългове е затънала.

Побеснях – колкото на Радост, толкова и на мъжете, на които не им стискаше да кажат истината на Дългия. Не знаели как ще реагира, не намирали нито думи, нито подходящ момент. Това вече не беше приятелство. Реших, че каквото и да става, по-добре да съм черната овца, отколкото белият предател. Още същата вечер отидох у Дългия и пред жена му разказах как тя обикаля по приятелите му, проси пари и залага. Тя не спря да вика, че лъжа, а той, като се освести, ме помоли да си тръгна.

Оттогава минаха три седмици – нито съм го чул, нито съм го видял. Не мислех, че ще постъпи така, но и да знаех, пак нямаше да му спестя истината. Да премълчиш понякога е толкова лошо, колкото и да излъжеш.