В края на лятото нашите организираха ремонт на вилата и ме командироваха с дядо там. Не че не ми беше забавно – беше пълно с „пришълци“ на моята възраст, но си имаше и доста работа.

В малкото време, когато бях освободен от длъжността „момче за всичко“, обикалях с колелото из цяло­то село. Бях научил наизуст всяка пътека, всеки завой, всяка уличка и всичко, което се намираше в магазините.

Една събота дойдоха по-специални майстори, за които тряб­ваше да купя бира и лимонада за обяд. Качих се на колелото, закачих на кормилото двете торби с празни бутилки и се по­несох. Реших да пазарувам от най-близкия магазин, до който обаче се стигаше по най-трудното трасе – трябваше да мина по един черен път и да се спусна по един разбит баир. Не му мислих много – това не ми представляваше никакъв проблем, защото бях минавал оттам толкова често, че и със затворени очи щях да се оправя.

По едно време усетих, че колелото се засили. Знаех и че от време на време спирачката изпуска, но понеже нямаше мно­го къщи и народ, не ми пукаше и не ме беше страх. За беля обаче пред мен, баш по средата на и без това тесния път, стояха двама старци, които си говореха. Беше ми ясно, че няма как да спра, да крещя „Па’й сеее!“ беше излишно, оста­ваше само да ги заобиколя. Да, ама точно като стигнах до тях, старците решиха да си тръгнат. Малко трябваше, за да се разминем без инцидент, но единият дядо ме видя и се закова на място. Аз не можах да реагирам на мига и се блъснах в него. Той падна като отсечен и от устата му започна да изли­за пяна. Другият ме натири да викам доктор, който – за късмет – живееше наблизо. Скочих от земята, вдигнах колелото, но… Какво да ви кажа – кормилото успоредно на гумите, предната капла увита на осмица… Все пак колкото можах бързо, се добрах до доктора. Оказа се обаче, че той отишъл в спешно­то. Хайде, газ до града, добре че дотам бяха само 2-3 км. Вля­зох съвсем шашнат и един мъж с бяла престилка ме попита какво става. Обясних му, че съм блъснал човек с колелото, а той започна да се смее с глас. Колкото повече му обяснявах, че не го пращам за зелен хайвер, той толкова повече се сме­еше. Побеснях и му изкрещях, че докато се обясняваме, ста­рецът може да гушне букета. Докторът изведнъж осъзна, че наистина съм уплашен, и ме качи в линейката – да ги водя на местопроизшествието.

Като отидохме, блъснатият вече се беше симфирясал, а другият го изтупваше от прахта и сухите клечки. Докторът го последва в дома му, за да е сигурен, че всичко е наред, а аз вдигнах торбите с бутилките – бяха оцелели само три, и си продължих по пътя към магазина.

Като се прибрах, дядо бая ми беше набрал, че съм се заба­вил толкова, и ме чакаше с една гьостерица. Майсторите бяха откачили от жажда, но като им разказах как съм станал причина за пътно-транспортно произшествие и как после е тряб­вало да се погрижа за ранения, като придружа линейката, мъжете първо ме изгледаха с недоверие, после дълго се смя­ха от сърце – точно като доктора в спешното.

Ако имате нужда от съвет или искате да споделите с нас Вашата лична история, може да направите това на анонимната ни поща:

lichna.istoria@gmail.com

Дръжте децата далеч от компютъра с ето тези забавни игри