Искам да ви разкажа истори­ята, която е на път да промени живота ми за по­реден път.

Разведох се преди повече от година. Проблемът беше, че съпругът ми Симо работе­ше много и нямаше никакво време за мен. За нищо друго не сме се карали, нито пък сме си изневерявали. Сама отгледах дъщеря си Калина, сама я възпитах, а той дори не присъства на изпращане­то за абитуриентския й бал. Тъкмо тогава беше в коман­дировка на другия край на света. Отчете се с огромна сума пари и изненада – цветя и подаръци и за двете ни, из­пратени по куриер. Разбира се, не ни е лишавал от нищо – винаги сме имали достатъч­но пари, за да живеем в лукс и охолство. А в малкото вре­ме, което прекарвахме заед­но, ни обсипваше с любов и нежност. Може би затова Калина го боготвореше.

Разведохме се културно, обясних му, че искам да имам мъж до себе си, да се радваме заедно на живота, а не да си приказвам със снимката му, докато той оби­каля земното кълбо. Дълбо­ко в себе си, си давах смет­ка, че още обичам Симо, оба­че си казвах, че това не е до­статъчно.

След като бракоразводно­то дело свърши, за пръв път видях сълзи в очите му. Той ме покани на обяд в нашия любим ресторант и за някол­ко часа прехвърлихме хуба­вите спомени, които ни бяха останали от 24-годишния вече приключил брак. Смях­ме се и плакахме, после се разделихме като добри при­ятели.

През следващите месеци започвах и набързо при­ключвах няколко връзки. Накрая се запознах с Явор – кротък и мил човек, чиято любима фраза беше: „Аз съм твой роб, ти решаваш, писенце!“ Беше малко скучноват, но пък винаги беше до мен и можех да разчитам на него. А нали точно това ми беше липсвало години наред.

Преди месец Калина ста­на на 25 и реши да направи голямо градинско парти по случай юбилея си. Разбира се, покани ме с Явор, а там щеше да бъде и Симо, но аз не се притеснявах. Не бяхме се виждали с него след раз­вода и усетих, че доста се вълнувам от срещата.

Купонът беше в къщата на Стенли – гаджето на Калина, и наистина беше страхотен. В огромна бяла шатра бяха подредили двайсетина маси, на които имаше всичко. Има­ше и сцена с оркестър, и пло­щадка за танци. Всичко беше украсено с цветя й балони. Калина беше прекрасна и много, много щастлива. Беше ми толкова хубаво, че не усетих кога изпих някол­ко уискита. По едно време Симо се приближи към на­шата маса и ме покани на танц. Разбира се, попита Явор, а той се усмихна и пак смутолеви: „Тя решава, аз съм неин роб…“

Когато бившият ми съпруг ме притисна към себе си, усетих ток да преминава през цялото ми тяло. Про­шепна в ухото ми, че съм се разхубавила още повече, а малко след това и че ме же­лае като на първата ни сре­ща. Странното беше, че и аз изпитвах същото. Погледнах към Явор, той се беше зап­риказвал с дядото на Стен­ли. Хванах Симо за ръка и го поведох към съседния двор. Знаех, че съседите са в чуж­бина и в къщата им не жи­вее никой. И там, в беседка­та, скрита между дърветата, се любихме със Симо наи­стина като първия път. Пос­ле се пооправихме и ни лук яли, ни лук мирисали, се върнахме при гостите. Не знам колко се бяхме бавили, но никой не беше забелязал отсъствието ни.

С две думи – сега имам двама любовници. Единият е мой роб, гледа ме послушно в очите и изпълнява всяко мое желание, а другия виж­дам рядко. През останалото време изгарям от нетърпе­ние да е при мен и от жела­ние да му се отдам. Неотдав­на получих от него предло­жение – да му стана жена. За втори път. И се чудя какво да правя.

Раздвоената

Ако имате нужда от съвет или искате да споделите с нас Вашата лична история, може да направите това на анонимната ни поща:

lichna.istoria@gmail.com

Как да избера между любовта и семейството?!