Винаги съм твърдяла, че умея да разчитам знаците за опасност, че съм наблюдателна и разбирам от хора, че мен човек не може лесно да ме излъже, защото познавам преструвките отдалече. Но след тази случка вече не мисля така.

Историята наглед е мно­го обикновена. Разведена съм и от няколко години си търся подходящ партньор чрез сайтовете за запоз­нанства. Няколко флирта, десетки срещи просто така – на кафе и на сладки при­казки, едно хубаво приятел­ство, което още не съм изо­ставила – това е резултатът от моето висене в тези сай­тове. Данаил беше после­дното ми попадение и аз много му се радвах, защо­то виждах у него всички оне­зи мъжки добродетели, ко­ито съзнателно или под­съзнателно харесвам и одобрявам. Каза ми, без да го питам, още на първата среща, че е разделен с жена си и двете си деца, че разводът му е просто фор­малност, за която досега не е имал време. Били се раз­делили, защото тя не иска­ла секс и била студена. След няколко срещи по за­ведения, когато той се държа съвсем кавалерски – плати общата сметка, не настояваше да ме натисне някъде по тъмните улици, изпрати ме с такси и ми обе­ща да ме уреди с безплатна карта за плуване (работеше като охрана на един плувен басейн), аз някак приех, че е свестен човек. И му се до­верих докрай.

Поканих го вкъщи, къде­то той също се държа съвсем джентълменски – похвали яденето, похвали жилището ми и подредба­та… На бърза ръка – докато чакаше да претопля кюфте­тата и да направя салатата – смени няколко изгорели контакта. Направо ме оча­рова. Абе, сладур, поне така мислех тогава. В леглото се оказа отличен, само дето малко ме озадачаваше страстта му към необичай­ни сексуални техники.

След като се виждахме няколко месеца само у нас, аз предложих веднъж да идем и у тях. Знаех от опит, че домъкна един мъж дава много ярка картина на ха­рактера му, на навиците му, на душата му дори. Той като че ли не се зарадва на пред­ложението, но с малко на­стояване и напомняне, след десетина дни ми съобщи, че ще ме заведе у тях вечерта. Измънка нещо под носа си в смисъл, че майка му, вече много възрастна, в момен­та била дошла от провинци­ята на прегледи, ама това не било проблем… Отидохме. Той ме въведе в хола и из­чезна някъде в друга стая, откъдето обаче дочувах как високо и малко грубо се кара на някого. Вържа се при мен и извинително ми каза, че майка му била вече заспала, а той й се поскарал, че не се е съблякла, ами с дрехите задрямала пред телевизора…

Данаил се беше пригот­вил добре, макар и само с купени храни от супера – салатки, сърмички, бак­лава. Предложи ми да пийна домашна ракия, но аз му отказах, защото от много години съм си заб­ранила твърдия алкохол, не ми действа добре. Пия само по малко вино и то бяло. Като се разбра, че у тях няма вино, той се втур­на, въпреки моите проте­сти, да купи от магазина наблизо. Щом излезе, аз станах да ида в тоалетна­та, но се обърках и без да искам, отворих някаква друга врата.

Това, което видях, ме по­рази. Възрастна жена, явно болна, лежеше на вехто диванче, а пред намале­ния до минимум телевизор седеше слабичка и измъче­на женица, наметната с одеяло. До нея, сврени едно до друго на фотьойла, седяха две дечица, които сякаш бяха дрогирани – гле­даха ме с ужас, като че ли бях привидение, пред тях имаше две пакетчета соле­ти. В стаята парното явно беше ^изключено и беше студено. Понечих да кажа нещо за извинение, но же­ната ме прекъсна: „Моля ви, моля ви, вървете си, за­щото той ще ни убие, ако ви завари тук. Ще помисли, че ние сме ви извикали. Ако можете – донесете на деца­та само малко хляб и са­лам, че не са вечеряли.“ Ед­ното дете се изправи и по­пита с плачлив гласец: „А мога ли да отида до тоалет­ната, мамо… Татко ще ми се кара ли?“

Затворих вратата бързо, грабнах си чантата и палто­то и изскочех от апартамен­та. Тъй като предположих, че може да се засечем на входа, просто се качих на по-горния етаж на блока и изчаках да чуя как Данаил се върна и влезе вътре.

Тази случка ме изплаши много. Какъв беше този звяр, който тормозеше май­ка си, жена си и децата си по този грозен начин? Как­во можеше да ми се случи, ако не бях сбъркала случай­но вратата? Не смея да си помисля.

Надя

Ако имате нужда от съвет или искате да споделите с нас Вашата лична история, може да направите това на анонимната ни поща:

lichna.istoria@gmail.com

Изнасилиха ме посред бял ден