Който живее като бедняк, от бедност няма да се отърве

Баща ми на времето все повтаряше: „Който жи­вее като бедняк, от бедност няма да се отърве.”

Чак като пораснах, разбрах какво е искал да каже – ако се държиш като бедняк, ако позволиш да те трети­рат като бедняк, няма как да се измъкнеш от мизе­рията, защото мисленето ти ще си остане такова, а и другите няма да ти позволят да го забравиш.

Татко всъщност се опитваше донякъде, поне пред другите, да се държи като човек без материални проблеми. Ние, децата, обаче си знаехме – хуба­вите, новите дрехи са за пред хората, а вкъщи доизносвахме парцапаците. Като се чуеше, че ще ни идват гости, майка ми от­варяше гардеробите и раклите и нареждаше вкъщи новите килими и завивки, одеяла и възглавници, сменяше даже ковьорчетата по сте­ните. Баща ми купуваше от най-хубавото и хората оставаха с впечатление, че все такова ядем. Никой не знаеше, че заради тази разсипия после ще се хра­ним седмици наред с как­во да е – лападени чорби, домати с ориз, абе – все икономични манджи.

За разлика от татко аз не обичах този двоен стандарт и от малка исках всеки да си знае мястото.

От всичките си ухажори, които на младини ме наобикаляха, аз избрах този, който беше от моята черга – човек без имоти, който си изкарваше хляба с двете си ръце като шло­сер. Като му се случи в завода злополука и го инвалидизираха, закъсахме напълно. Но днешните деца не разбират от дума, все искат най-хубавото. Дъщеря ми Боряна успя­ваше още като дете да ми измъкне пари за най-скъпите дьнки, за най-добрата марка маратонки. Та­кава е и сега – върви на­перено с парфюм от 5 лв., за който твърди, че стру­ва 200. Миналата седмица оти­де за пръв път на интер­вю, за една много висока позиция в западна фирма. Рекох й да се облече с как­вото има, по-скромничко. Все пак хората търсят чо­век работяга, а не моми­че, дето по цял ден седи пред огледалото и си ску­би веждите. Тя обаче не ме послуша и се спретна като моделка – къде с ней­но, къде с взето назаем от приятелки. Върна се весе­ла, донесе шампанско за почерпка, защото я бяха одобрили. А аз веднага започнах да дудна: „Абе, хубаво, че са те взели, ама защо се изръси толкова с това шампанско? Можеше и с локумче да почер­пиш…“ Тя ме изгледа изне­надано и ми каза това, което навремето чувах и от баща си, но бях забра­вила: „Ако искаш да пече­лиш повече, трябва да се държиш, сякаш вече си спечелил. Така се “мамят парите – като ги лъжеш, че при пари отиват!“

Може и да не съм пра­ва, не знам. Но май на­чинът, по който живях, си беше не грешка, а напра­во провал. Аз не знам дали ще се променя от тук нататък, но се радвам, че поне децата ми не я повта­рят.

Таня

Ако имате нужда от съвет или искате да споделите с нас Вашата лична история, може да направите това на анонимната ни поща:

lichna.istoria@gmail.com

И на богатите им се пада да страдат