От баща си знам, че може да измамиш парите…
Баща ми на времето все повтаряше: „Който живее като бедняк, от бедност няма да се отърве.”
Чак като пораснах, разбрах какво е искал да каже – ако се държиш като бедняк, ако позволиш да те третират като бедняк, няма как да се измъкнеш от мизерията, защото мисленето ти ще си остане такова, а и другите няма да ти позволят да го забравиш.
Татко всъщност се опитваше донякъде, поне пред другите, да се държи като човек без материални проблеми. Ние, децата, обаче си знаехме – хубавите, новите дрехи са за пред хората, а вкъщи доизносвахме парцапаците. Като се чуеше, че ще ни идват гости, майка ми отваряше гардеробите и раклите и нареждаше вкъщи новите килими и завивки, одеяла и възглавници, сменяше даже ковьорчетата по стените. Баща ми купуваше от най-хубавото и хората оставаха с впечатление, че все такова ядем. Никой не знаеше, че заради тази разсипия после ще се храним седмици наред с какво да е – лападени чорби, домати с ориз, абе – все икономични манджи.
За разлика от татко аз не обичах този двоен стандарт и от малка исках всеки да си знае мястото.
От всичките си ухажори, които на младини ме наобикаляха, аз избрах този, който беше от моята черга – човек без имоти, който си изкарваше хляба с двете си ръце като шлосер. Като му се случи в завода злополука и го инвалидизираха, закъсахме напълно. Но днешните деца не разбират от дума, все искат най-хубавото. Дъщеря ми Боряна успяваше още като дете да ми измъкне пари за най-скъпите дьнки, за най-добрата марка маратонки. Такава е и сега – върви наперено с парфюм от 5 лв., за който твърди, че струва 200. Миналата седмица отиде за пръв път на интервю, за една много висока позиция в западна фирма. Рекох й да се облече с каквото има, по-скромничко. Все пак хората търсят човек работяга, а не момиче, дето по цял ден седи пред огледалото и си скуби веждите. Тя обаче не ме послуша и се спретна като моделка – къде с нейно, къде с взето назаем от приятелки. Върна се весела, донесе шампанско за почерпка, защото я бяха одобрили. А аз веднага започнах да дудна: „Абе, хубаво, че са те взели, ама защо се изръси толкова с това шампанско? Можеше и с локумче да почерпиш…“ Тя ме изгледа изненадано и ми каза това, което навремето чувах и от баща си, но бях забравила: „Ако искаш да печелиш повече, трябва да се държиш, сякаш вече си спечелил. Така се “мамят парите – като ги лъжеш, че при пари отиват!“
Може и да не съм права, не знам. Но май начинът, по който живях, си беше не грешка, а направо провал. Аз не знам дали ще се променя от тук нататък, но се радвам, че поне децата ми не я повтарят.
Таня
Ако имате нужда от съвет или искате да споделите с нас Вашата лична история, може да направите това на анонимната ни поща:
И на богатите им се пада да страдат
Add comment