Моята лична драма започва още преди да се родя.
Майка ми била лека жена, компаньонка. Сутеньорът й я принудил да забременее от него, а после да захвърлят детето. Имало доста клиенти, които смятали секса с бременна жена за много възбуждащ. Плащали огромна сума за това удоволствие. По този начин аз съм се появила на бял свят, който, уви, за мен се оказа черен.
Захвърлили ме до боклукчийска кофа като псе и си тръгнали. Няколко часа по- късно случаен минувач чул плача ми и позвънил в дом „Майка и дете“, където отраснах. След години леличките ми дадоха старо изпокъсано листче, на което майка ми написала как съм се родила. Намерили го в парцала, с който съм била увита. Отгледаха ме в дома. Бях едва на 13, когато един от чичковците, който работеше там, започна да се гаври с мен. Случваше се почти всяка нощ. Не издържах и избягах. Скитах сама по улиците, без пари, без храна и без дом. Хранех се от кофите за боклук, спя сред клошарите – мизерия безкрай.
Един ден покрай мен мина добра жена, видя ме и навярно ме съжали. Започна да ме разпитва как съм се озовала в това положение. Разказах й, за да ми олекне поне малко. Тя ми предложи да заживея при нея и нейното семейство. Приех – нима имах друг по-добър избор? Оказа се, че мъжът й е пияница, дъщеря й водеше любовниците си вкъщи, а синът й беше наркоман. Докато Валентин (така се казваше съпругът й) ни биеше, дъщеря й си правеше кефа с поредния, сякаш не чуваше писъците ни. А синът й през това време кръстосваше улиците да търси дрога. Скоро си тръгнах, дори не се сбогувах с добрата, изстрадала жена, която ме беше приютила и отново се озовах на улицата, докато една сутрин се събудих в болницата. От глад съм припаднала на пътя, било вече тъмно, таксиметров шофьор не ме видял и ме прегазил. Последиците бяха две счупени ребра, изкълчена ръка и охлузвания по цялото тяло.
Когато ме изписаха, на излизане от болницата, привела глава от болките, видях на земята пари. Не беше малка сума. Нуждаех се от тях и ги взех. Делеше ме само седмица от навършване на пълнолетие. Исках да замина в чужбина, да пробвам късмета си там.
Така се озовах в Гърция. Намерих си работа като сервитьорка. Подписах договор с шефа, който предлагаше квартира, осигуровки и заплата от 400 евро. Бях безкрайно щастлива, мислех си, че най-сетне е дошъл моментът да се измъкна от блатото. Д ори не подозирах, че ще затъна още повече.
Имаше и други момичета, които работеха с мен, сприятелихме се, но най-близки бяхме с Таня. Тя ми разкри, че договорът, който подписах, е за заблуда на противника, както се казва. След като свършат работа в бара той ги пращал в някакъв клуб, където били компаньонки. Вцепених се от ужас! На всичкото отгоре им давал само по 150 евро. Не исках да бъда част от това, но и не можех да се върна обратно в България. Нямах пари. Бях ги похарчила за билет и неща, които ми трябваха. Разбрахме се с Таня, че при първа възможност ще се махнем оттам. И шест месец а по-късно събрахме необходимите пари. Първият ни опит за бягство се оказа неуспешен. Гадните мутри, които ни пазеха ни хванаха и ни пребиха После цяла седмица стояхме заключени без храна, за да ни „дойде акълът“. Не се отказахме и втория път успяхме да се измъкнем от онова ужасно място.
Сега с Таня живеем в Пловдив, заедно си наехме квартира Търсим си работа, но без успех. Парите, които имахме, почти свършиха. Не е изключено отново да се озова там, откъдето започна мизерният ми живот. Даже не се чувствам жива, просто съществувам. Остана ми само да се моля поне на онзи свят да си почина.
Едно отчаяно момиче
2 терапии с животни, които лекуват
Add comment