Всеки мъж има спомени, които са му особено мили и пази някъде дълбоко в сърцето си.
Няма значение колко години са минали и какви случки са ги затрупвали във времето. Който каквото иска да говори, но никое момче не забравя първия път.
Ванина беше на 20 години, когато ми отне девствеността – средна на ръст, с тънко, стройно и гъвкаво тяло. Идваше да работи при моите родители в началото на май и си отиваше през септември. Цяло лято се въртях около нея – тъкмо във времето на най-лудешките страсти и най-неукротимите хормони.
В един такъв ден, на заник слънце, като се прибирахме от полето, спряхме край пътя да си починем. Ванина легна съвсем близо до мен и сложи ръка под главата си. Гледахме се по-различно от друг път. Не откъсвах очи първо от лицето й, после от шията й, след това от гърдите й. Тъмните зърна прозираха под тънката блузка, заслепяваха ме и ме подлудяваха. По едно време забелязах, че очите й се насълзиха. Попитах я това пък защо е, а тя започна да ми разказва, че имала приятел Петър – добро и умно момче. Той обаче загинал като войник в казармата, но и след смъртта си оставал мъжът на живота й. Нощем идвал в сънищата й и я държал будна до сутринта… Избърса очите си и ме подкани да ставаме.
Вечерта се събрахме голяма компания младежи. На тръгване Жоро – момиче от долната махала на селото, ме помоли да я преведа до тях през задните дворове на къщите. Страхуваше се да мине сама, защото в единия имаше куче, което не връзваха през нощта. Като се отдалечихме от другите, аз я хванах за ръка, придърпах я към себе си и усетих, че и двамата пламтим. Наведох се да я целуна, но тя се измъкна и хукна със смях. Останах излъган, с разперени ръце, все едно търсех помощ от някого.
И помощта дойде – без да я усетя, зад гърба ми спря Ванина. Обърнах се и усетих онези нейни фантастични гърди, които ме притискаха и изгаряха. Миг след това ръцете ми се кръстосаха около нея и започнаха от шията й да слизат надолу през голямото деколте към влудяващите зърна. Ванина бързо се захвана да разкопчава панталона ми. После удобно се намести към мен, въздъхна и тъмната земя се завъртя пред мен. Нищо не чувах, нищо не виждах, нищо не мислех, усещах само нещо топло, омайващо и дълбоко, докато прониквах в нея. Ръцете й рошеха косата ми, гърдите й се повдигаха, както лежеше под мен с обвити около кръста ми крака. Правех тези движения, които мъжете добре познават, само че на мен ми беше за първи път и може би затова устните ми непрекъснато търсеха утеха в нейните. Все пак тогава бях само на 15. Моето дълго и сладко „обезчестяване“ продължи почти до изгрева…
Стоян П., Пазарджик
Само за момичета: Дефлорацията може и да е безкръвна
Leave a reply