Спомням си, че имаше една песен, в която се пееше за „моето мъжко момиче“. За съжаление точно то винаги е липсвало в моя живот и благородно съм завиждал на мъжете, притежаващи това безценно богатство.
Бях споделил поредното си разочарование от представителките на нежния пол със своя семейна колежка „Петя, разбрана жена, мъжкарана. Тя изяви желание да ми помогне, като ме запознае с една своя приятелка от Варна. С радост приех идеята й. Не след дълго колежката се обади на приятелката си, обясни й за какво става въпрос и така се запознах с Кремена.
Когато дойде в града ни, аз, тя и Петя се отбихме в едно кафене и малко след това Петя си тръгна, като се разбрахме вечерта да заведа приятелката й у тях. Кремена ми разказа, че майка й е учителка, а баща й – офицер. Досега все попадала на авантюристи, затова не могла да се омъжи. После вечеряхме и аз я заведох до Петя. Преди да се разделим, Кремена ми даде адреса си и телефона. Покани ме да й гостувам.
Беше късна есен и аз отидох на село при родителите си да им помогна за гроздобера, защото както бяха тръгнали нещата с Кремена, можеше и да ни потрябват вино и ракия за сватба.
След няколко седмици пак се обадих на Кремена и се разбрахме кога да отида във Варна. Когато пристигнах, тя ме чакаше и ме целуна вълнуващо. Направихме си дълга разходка, хванати за ръка, и отстрани приличахме на влюбена двойка. После седнахме да се почерпим и да си поговорим и часовете се изнизаха неусетно. След това я помолих да ме упъти към квартала, в който живееше мой пьрви братовчед, за да пренощувам при него. Тя обаче беше непреклонна и настоя да продължим вечерта заедно, защото била сама – родителите й не били у тях. Поколебах се да не би да е клопка, но реших, че все пак много ме е харесала и приех.
Когато влязохме в апартамента й, наистина нямаше никого. Седнахме в хола и тя поиска паспорта ми, за да се увери, че наистина не съм женен. Разгърна го няколко пъти като бакалски тефтер и се нацупи, като разбра, че съм с 4 г. по-млад от нея. Казах й, че това не е толкова фатално, защото като пламне любовта, не подбира възрастта на жертвите си. Пък е и гордост за една жена да има до себе си по-млад съпруг. Аз пък си мислех, че сега е моментът да проверя дали е вярна приказката: Хвани си кака да те отрака. Поисках да видя и нейния паспорт, но тя категорично отказа да ми го даде. Тогава се усъмних, че нещо крие. Защото беше невъзможно тази офицерска дъщеря, която Бог щедро беше дарил с прелестно тяло, толкова време да е останала стара мома.
В един момент прекратихме спора и решихме да си лягаме, но тя ми отказа секс, защото била в овулация и се страхувала да не забременее. Уверих я, че държа на нея и при евентуална бременност ще понеса отговорността си и ще се оженим, но тя се разсърди и ме изрита на другото легло. Объркан и възбуден, не можах да мигна цяла нощ и с нетърпение зачаках утрото, за да си тръгна.
На сутринта Кремена ме изпрати на автогарата със сълзи на очи и все повтаряше да не я забравям и да й се обаждам, за да запазим приятелството си.
Като се прибрах, усетих тъпа болка в корема си, а слабините ми бяха подути от силната възбуда, в която тя ме беше държала. Видяхме се още веднъж, но отново не стигнахме до интимност. Мислех да й направя предложение за женитба, но как след като не бяхме имали полов контакт? Все пак реших да я потърся още веднъж на служебния й телефон. Нямаше я, колежките й ми казаха, че излязла по-рано, за да изпрати детето си на море. Сякаш ме поляха със студен душ! Почувствах се като нокаутиран боксьор в ъгъла на ринга, ала настоях да се видим. Тя отказа под предлог, че вече се е омъжила. Тогава си дадох сметка, че съм бил държан като дълбока резерва, затова толкова време ме разиграваше. Тогава ревизирах фразата за каката по следния начин: Хвани си кака да те набута в батака. Защото няма никакво бъдеще едно приятелство с перспектива за брак, ако започва с лъжа.
Вече станах на 56 г., но така и не срещнах по пътищата на живота си своето мъжко момиче. Не вярвам, че има такова, за да можем сега, във втората си младост, заедно да посрещнем старините си и да прекараме в тишина, уважение и разбирателство оставащите ни на белия свят години.
Петър Младенов, Казанлък
Утеха в самотата – дали да започнете нова връзка на 60
Leave a reply