Брачната халка… Какво символизира тя? Безрезервно обвързване или е нищо незначеща задължителна част от ритуала? Всеки има различни разбирания за това в зависимост от ценностната си система.
Oтхвърляна в някои европейски страни в края на 60-те и началото на 70-те години, днес сватбата отново е на почит: хиляди двойки се женят всяка година в Европа. Дали посещението в гражданското или църквата не е последният ритуал, който да ни успокои, че въпреки всички превратности живеем в нормално общество? Да, 60% от европейците потвърждават това, като признават, че предпочитат брака пред свободно- то съжителство. Не са малко и тези, които не желаят да се обвързват официално и защитават становището си. Какво се получава обаче, когато двете мнения битуват в една и съща двойка – жената мечтае за тържествена церемония, бяла рокля и малки, красиви шаферки, докато той отказва да каже „да”? Какви са основанията на всеки от тях и какво означават?
Тя е „ЗА“ – „Това би узаконило положението ми“
„Да се омъжа за Иван е важно за мен, защото той вече е бил женен и има син от първия си брак. Официалното ни обвързване би потвърдило, че чувствата му към мен са не по-малко силни от тези, които е изпитвал към бившата си жена. Той обаче не желае. С времето се примирих, особено след като се роди дъщеря ни. Появата й на бял свят сякаш малко ме успокои. Но все още ми е трудно да приема, че продължават да се обръщат към мен с „госпожица“. Плаши ме и материалната несигурност, в която се намирам. Ами ако се случи нещо с Иван…”
Евелина, 41 години
Той е „ПРОТИВ“ – „Бракът не променя нищо”
„Вече съм бил женен и признавам, че нямам желание да повторя преживяването – бракът не дава нищо повече от съжителството. Дори смятам, че може да се окаже пагубен за чувствата – сигурността кара хората да станат по-немарливи към връзката си. Ето защо се старая по друг начин да засвидетелствам привързаността си към любимата жена. Евелина мечтаеше за годежен пръстен и аз й подарих такъв. Страхуваше се да не остане без покрив – над главата, ако синът ми от първия брак поиска да продаде къщата ни след смъртта ми, затова купих апартамент на нейно име.“
Иван, 43 години
МНЕНИЕТО НА СПЕЦИАЛИСТА
В този случай можем да зададем необходимия за всяка двойка въпрос: Къде е най-важно да произнесем думичката „да” – в ритуалната зала, в църквата или в сърцето си? Смятам, че Иван е казал своето „да” в сърцето си. Доказателство е и фактът, че е пожелал именно Евелина да е майката на неговото дете. Макар и несигурна в стабилността на връзката в началото, сега за нея е важно да си даде сметка за малките ежедневни жестове на внимание и привързаност, които могат да придобият много по-голяма тежест и значимост от подписа върху хартия. Добре е и двамата да поговорят открито и откровено за чувствата си, за своите страхове и емоционални преживявания по отношение на институцията брак. Да се опитат „да видят” своята връзка и бъдещ съвместен житейски път в перспективата на времето.
Leave a reply