На заетите хора спасението им е в подредеността
Като запомните този съвет на специалистите, ще си причинявате значително по-малко стрес с редовен въпрос от сорта на „Къде си оставих ключовете“. Просто свикнете да оставяте вещите си на строго определени места, за да не ги търсите.
Разбира се, това важи за книжата върху бюрото ви и за всички неща, с които работите. Но специалистите казват, че хората се тревожат по-силно за паметта си във връзка с разни битови предмети.
Като не помните сутринта къде са ви ключовете или очилата, освен че губите време да ги търсите, си причинявате още две много лоши неща. От стреса краткосрочната ви памет по-силно бъгва и известно време е неефективна. Второ, за пореден път ви спохожда мисълта „Ето пак доказателство, че ме хваща склероза“. Тя е неприятна, остава в ума ви и докато ви тормози, няма да запомните нищо от това, което вършите. Примерно, как сте стигнали до колата, автобусната спирка или даже чак до мястото, където работите.
Винаги си подреждайте задачите за следващия ден в края на предишния или поне от сутринта
Ако отделите минута за осмислянето и групирането им, после краткосрочната ви памет ще бъде много по-услужлива.
Как става това? Запомнете няколко неща, като ги обедините със смислова
връзка. Например всичко, което трябва да свършите в определено време – преди съвещанието, в определено място – счетоводството, с определен човек. Това ще ви помогне да оптимизирате дейностите и да намалите вероятността да забравите нещо.
Не е лош вариант да не се мъчите да помните, а да си направите добрия стар списък със задачи. Вече не на хартия, а в смартфона. Оттам може да излиза и подсещане да не пропуснете определен час.
Самият факт, че взимате тези предохранителни мерки, действа добре на краткосрочната памет, защото не се тревожите, че нещо ще забравите. Преодолявате съмненията към самите себе си, добивате увереност и положителната нагласа подобрява значително мозъчната ви дейност във всяко отношение, обяснява Ния Джоунс, психолог и специалист по ментални дисфункции.
Add comment