Знам, че съм мъж в тялото на жена
Още от малка изпитвах чувства и влечения, които считах за грешни, срамувах се и не смеех да споделя за тях на никого, нито на родители, нито и на най-добрите си приятелки.
Като дете не ме влечаха куклите, панделките и тези неща, а предпочитах да играя с момчетата.
Тогава още навярно всичко е изглеждало нормално.
Но гогато минах пубертета, осъзнах, че момчетата не ме привличат по начина, който би трябвало, а колко съзнателно, колко не, но се заглеждам в момичетата.
Така и не успях да създам дълготрайна връзка с мъж, няварно се сещате защо.
Четох много специализирана литература, гледах много филми по темата, каквито в последните години има много. Накрая разбрах със сигурност – аз съм мъж в тяло на жена.
Единственото, което мога да направя, за да бъда себе си, е да се подложа на операция и на последвалата хормонална терапия.
Казах го на родителите си и на най-близките си приятели, те не са много, но никой не разбира колко сериозно е това нещо и го имат за някаква прищявка. Всички само ми повтарят да не правя глупости. Навярно защото и понятие си нямат какво е да си затворник в собственото си тяло.
В.В., 36 г., Варна
Add comment