Бебето е прекрасно, но дъщеря ми разви тежка следродилна депресия
Когато преди няколко месеца дъщеря ми съобщи, че ще ставам баба, това навярно беше най-щастливият ден в живота ми. Още повече, че тя е на 37, а брат й е осем години по-голям от нея, но него вече съм го „отписала“.
Въпреки напредналата възраст, бременността й протичаше съвсем нормално. Всичко й понасяше добре, очаквахме раждането с нетърпение.
Дъщеря ми роди с цезарово сечение, което си е правило при родилка над 35 години. Но раждането мина съвсем леко, нямаше някакви сериозни проблеми.
Да чукам на дърво, и бебето се роди напълно здраво, добре износено, всичко му беше наред.
И сякаш всичко беше прекалено хубаво, че се случи нещо, което най-малко сме очаквали. Без да има никакви сигнали, дъщеря ми разви следродилна депресия.
Изпадна в някакво състояние като делириум, отказваше да види бебето, а също така и да говори с нас, да прави каквото и да е, освен да си стои в стаята и да лежи на леглото. След като това продължи повече от три месеца, се видяхме принудени да я изпратим в клиника, където поне засега не дава подобрение.
А аз наместо баба, трябваше да стана майка на бебето. Баща му, моят зет, помага колкото може, но той работи много и просто не смогва. Аз пък съм вече на възраст и грижата за новородено ми идва в повече, но няма как… Дано щерката някога се оправи, тогава всичко ще е наред.
З.Д., Варна
Add comment