Честно казано, страх ме е, толкова години съм свикнала сама
Животът ми така си мина, че през цялото време откак се помня, съм била сама. Нормална жена съм, но така и не успях да създам връзка. И аз не знам защо – може би съм прекалено срамежлива, макар че не смятам, че съм чак толкова срамежлива, мога да водя разговор и прочее…
Но така и нямах връзка с мъж. Останах да живея с майка ми и така си карахме двете цял живот. До преди две години, когато тя почина и аз останах сам самичка.
Нямам много приятели – по-скоро имам една единствена приятелка. През последните години тя се зариби много по интернет – сайтове за запознанства, фейсбук и прочее и постоянно ми натякваше да си купя компютър и да прокарам интернет. Аз се дърпах, но след смъртта на майка ми трябва да имам нещо, с което да се занимавам и най-накрая се навих.
Чак се учудих, че с компютър е толкова лесно. Само две седмици след като го купих, вече си пишех с един мъж на моята възраст. Миналата седмица се срещнахме – той е от друг град, но близък и няма нищо против да живее при мен. Сега го чакам другата седмица да се нанесе и, честно казано, изпитвам ужас.
Д.М., Велико Търново
Add comment