Аз и мама – моята представа за семейство
Винаги съм знаела, че нещо или някой в моя живот липсва. Тази празнина се запълни по странен начин, което малко поразбърка живота ми.
Още в детската градина ме накараха да нарисувам семейството си. Окачиха рисунките на всички на една стена. Нямаше как да не се запечата в съзнанието ми моментът, в който разбрах, че всяко дете е нарисувало по двама родители, една или две баби, само моята картина беше непълна. На нея върху една поляна, почти във въздуха, стояхме аз и мама. Това беше моята представа за семейство. До втори клас не знаех, че имам баща. Нямаше и следа от него – снимка или стари писма.
Аз и мама – моята представа за семейство
Телефонното обаждане
Един ранен следобед телефонът звънна. Някакъв мъж търсеше майка ми на развален български. Отговорих му, че е на работа и тъкмо да затворя телефона, той ми каза, че ми е баща.
От този момент нататък животът ми се промени. Научих името му и цялата му история, а след седмица го чаках на летището, за да се запознаем. Казваше се Хуан и идваше чак от Маями. Кубинец, учел в България, когато се запознал с майка ми. Влюбили се, оженили се, а в един случаен ден той просто изчезнал в Куба. Майка ми го чакала дълги години и накрая решила, че е най-добре да заличи спомена за него. В онзи ден на аерогарата аз започнах да градя връзка с родител.
Баща на пълни обороти
Говорехме си за всичко: от това какви са ми интересите, до това какво ми е позволено да правя. Всяка година получавах една седмица само с него, а през другото време се чувахме през вечер. След време кандидатствах за гимназия в София и бях приета. Баща ми покри всички мои разходи, а последната година заминах за Маями (където беше емигрирал) и там завърших средното си образование.
С пълна стипендия записах право в Маямския университет и той ми купи кола като награда. Всичко сякаш се развиваше прекрасно, освен нашите взаимоотношения. Когато отидох там, в чуждата къща на другия край на света, се уплаших. Липсваха ми майка ми, приятелите ми, целият ми свят. А там, в тази къща, нямаше място за мен – спях на дивана, рядко ядях нещо друго, освен сандвич…
Често си говорехме за България и той ми обещаваше, че при първа възможност ще вземе майка ми при нас. Но това така и не се случи. Съвсем по случайност, в един от нашите разговори, той ми съобщи, че ще се жени. И по бързата процедура, без тържество и църква, в дома ни дойдоха една жена и едно момче. А аз, още по-бързо, бях преместена в общежитие. По-късно разбрах, че баща ми не е познавал тази жена и не консумира брака си. Оженил се е само, за да спаси бизнеса си.
Пак без него
Така или иначе, аз отново бях сама и въпреки непрестанните усилия, така и не успях да го почувствам като баща. Оцених и оценявам това, че получих образование и достатъчно средства, за да живея спокойно, но в деня, в който влязох в новата квартира, разбрах, че може да бъде родител само отдалече.
През телефонната слушалка или малкото прозорче на скайп неговият глас ме разсмиваше с непоправен испански акцент, но само за двадесет минути, а когато исках утеха, той изчезваше или караше мен да изчезна. Затова в най-скоро време, когато отново съм в България – на гости при майка ми, ще взема онази стара, детска рисунка, за да ми напомня, че някъде в света винаги имам свое място и пълно семейство.
Н.В., Маями
Източник:Жуpнaл
Add comment