Човек никога не знае какво може да научи от най-неочаквани хора около себе си
Така стана и с мен – наемателят ми се оказа мой учител. Всичко започна с измама, която временно обърка живота ми, но после го нареди по най-добрия начин.
Спомням си първия ден, в който започнаха да звънят по обявата за апартамента.
Бях прекарала детството си в него и две-три години, след като родителите ми загинаха при нелеп инцидент, просто не можех да пречупя душата си и да заживея в него сама. Имах си едно таванче, в което живеех от студентските си години. А апартамента, който не успях да продам, реших да дам под наем. Третият кандидат се оказа перфектен. Споразумяхме се –
Срещнах любовта на живота си
всичко вървеше неочаквано добре.
Колаж на стената
Всичко вървеше като по вода: плащаше си редовно, дори направи някои подобрения. Една вечер ми предложи да намина през апартамента, за да видя как се грижел за него.
– Не бива да забравяш всичко хубаво, което ти се е случило тук. Ето – посочи той към бившата ми детска стая.
Очите ми се насълзиха. Беше открил в някакъв шкаф албум с мои детски снимки и ги беше превърнал в колаж на стената. Бях очарована. Решихме да пием по чашка за прекрасното ни сътрудничество. Имаше и втора чашка, но нататък ми се губи. Помнех странен сън, в който подписвах разни документи, сключвах сделки – явно работата ме претоварва, щом продължава да ангажира и нощите ми.
На сутринта се събудих на дивана му.
– О, извинявай – напих ли се? – смотолевих, когато отворих очи.
– Няма проблем – май попрекалихме с виното. Направил съм кафе. Хайде – доскоро.
Главата ми се пръскаше, но се надигнах, възхитена от разбирането, което проявяваше.
Изненадващи обитатели
Предстоеше ми тежък месец, с два сериозни проекта, от които зависеше работата ми за следващите няколко години. Така ме завъртя, че дори пропуснах датата, на която обикновено взимах наема. Но като ми свършиха парите, се усетих, че трябва да звънна на наемателя си. Не отговаряше. На следващия ден – също. Реших да отида направо в апартамента.
При второто звънене се чу детски плач. Появи се млада жена с бебе на ръце.
Обърках се. Какво търсеха в моя апартамент? Къде беше наемателят?
– Извинете ме, но аз идвам за наема. Да не сте роднини на Наум (така се казваше наемателят)?
– Не, ние купихме апартамента.
– Как така „купихте“? От кого?
– От собственика – Наум.
Моля? Собственик? И като се завъртя една, направо не знам как да ви разкажа всичко… Оказа се, че моят чаровен и коректен наемател е измамник. Как ли не опитах да го открия, но без успех. А две седмици по-късно получих по куриер моя комплект документи от продажбата, подписани от… мен! Но как? Всичко беше по закон, заверено от нотариус. Когато се загледах в датата, разбрах: беше станало в онази вечер, от която не помнех много. Да си призная изобщо не пия, така че осъзнах какво съм направила: не съм сънувала сделка, а тя се е случила наистина. Напила съм се и съм станала лесна мишена за измама.
Знаете ли, хич не ми се иска да се връщам в подробности към този период от живота си, защото никак не ми беше лесно. Но се опитах да извлека полза от това, вместо да се отчайвам. Да, загубих апартамента, никой не намери начин да ми помогне да защитя правата си. Но хубавото беше, че в този момент нещата в работата ми потръгнаха. Сигурно се питате за какъв учител говорех в началото – защо нарекох Наум така? Може би по-скоро трябваше да кажа провокатор, защото с постъпката си той ме провокира да се захвана и да изуча доста закони, което пък се оказа полезно в работата ми.
А във фирмата бяха доволни, че най-добрият им специалист вече е и парче юрист. Напредвах и се издигах. А новите собственици на моя апартамент се оказаха прекрасни хора, които, в крайна сметка, нямаха нищо общо с измамата – те си бяха платили, просто не на правилния човек. Станахме приятели. Често ме питаха няма ли да се омъжа най-накрая, та детето им да има с кого да си играе – така се шегувахме. Но аз все не можех да срещна правилния човек.
Съдебни действия и любовни тръпки
Един следобед бях призована да се явя като свидетел по дело. Оказа се, че Наум се е увлякъл в наглостта си и, след като е измамил доста хора по същия или подобен начин, най-накрая се е издънил и са го хванали. Свидетелствах, и не само аз – бяхме около 20 потърпевши. Осъдиха го и се оказа, че е понатрупал доста капитал, та след една година на всички ни възстановиха парите за имотите. А за мен залавянето на Наум се оказа двоен късмет – хем справедливостта възтържествува, хем срещнах любовта на живота си. Още при първото ми явяване за даване на показания, погледът на следователя, който работеше по делото, ме плени! Душата ми бушуваше, кръвта ми клокочеше… Всяка среща с този човек ме караше да се чувствам като пеперуда – пърхаща и лека, носеща се заедно с нежния вятър под галещи топли лъчи…
И най-хубавото е, че чувствата се оказаха взаимни. След няколко месеца направихме голяма сватба и година по-късно хлапето на моите приятели вече имаше с кого да си играе – родих момченце. Животът ми се нареди по начин, който едва ли можех да предвидя.
А големият измамник, с когото ме сблъска животът, всъщност стана причина да срещна най-скъпите за мен хора. Явно в живота си струва да те заболи, да загубиш нещо, за да откриеш любовта и приятелството.
А.П., 34 г.
Източник:Жуpнaл
Add comment