Ако потърсите в интернет списък с качествата, необходими на успелия човек, ще откриете: търпение, умение да общува, висока самооценка и т.н
Ролята и значението на тези качества са доказани експериментално. Но според психолога Травис Бредбъри все още не е създадена „формулата за успеха”…
Защо по тази тема съществуват толкова много мнения и теории. Навярно причината е, че успелите хора са толкова сложно устроени личности, че много от качествата им изглеждат взаимно изключващи се. Повечето от нас притежават по едно-две от тези качества и особености на личността, а на тях им се удава да съвместяват по няколко едновременно. Нерядко именно в това съчетание се крие и ключът към техния успех. Ето няколко примера…
Те са вежливи, но не се опасяват да „разклатят лодката”
Може да се каже, че тези хора са склонни „изящно да нарушават съществуващия ред на нещата”. Никога не ги устройва статуквото. И те постоянно се питат: „Какво ще се случи, ако…?” и „Защо път не?”. Не се страхуват да оспорват „традиционните истини”, но въпреки това не се стремят да нарушават установения ред без причина, а винаги искат нещо да го подобрят и усъвършенстват.
При това са вежливи и тактични и се стараят без необходимост да не привличат вниманието към чуждите грешки. Това не означава, че премълчават, ако установят, че някой върви в погрешна посока. Тогава без колебание заявяват, че е време да се смени курсът.
Те страстно обичат работата си, но при това подхождат към нея рационално и обективно
Влагат цялата си страст в това, което правят, но не позволяват на емоциите да изкривяват мисленето и поведението им. Не губят способност за самокритика и умеят да признават грешките си. Ако търпят поражение, то го признават и насочват силите си в друго русло. Способни са да погледнат отстрани на резултатите от своята работа и винаги са готови да изслушат чужди отзиви, без да ги приемат прекалено присърце.
Те имат развито и дивергентно, и конвергентно мислене.
Способностите към конвергентно мислене се измерват с тестове за коефициента на интелекта – става дума за рационалното мислене, необходимо за решаването на задачи, които имат един правилен отговор. В противовес на него дивергентното мислен е по-малко линейно. То включва създаването на нови идеи и размишления над въпроси, на
които не може да се даде еднозначен отговор.
И двата вида мислене са по своему важни. Няма значение колко висок е коефициентът ви за интелигентност – вие няма да постигнете върховете на успеха, ако не сте способни да мислите нестандартно. От друга страна, рационалното мислене е важно, за да могат да се отличат ценните идеи от безполезните.
Add comment