Двамата сме заедно от ученици, но имаме отделни семейства
Когато бях ученичка, един мой съученик много ме харесваше. С него израснахме заедно, винаги е имал много сериозни намерения към мен, а аз гледах на него само като на най-добър приятел.
Мина време, аз се омъжих за кратко за друг мъж и се разведох. Моят съученик ми беше голяма опора – като майка, баща… Запозна ме с неговата компания и всички ни мислеха за двойка. Многократно, за многото години чисто приятелство, ми е предлагал сериозна връзка с цел брак, а аз отказвах с думите: „Искам да не разваляме прекрасните ни взаимоотношения, нека така да си останат“.
Мислех си, че ако се оженим с него, може някой ден да се разочароваме един от друг, както стана с първият ми брак. В един момент разбрах, че моят съученик си има сериозна приятелка (след много години изгубени да ме чака) и изпитах огромна ревност. Не можех да си представя, че тя ще го отдалечи от мен. Тогава разбрах, че може би през цялото време съм го обичала, но не съм знаела.
Леко, по-леко се сближих с едно момче от компанията ни, оженихме се. Живеем прекрасно. За такива взаимоотношения не съм и мечтала.Те двамата са най-добри приятели, дори сме и съседи. Непрекъснато си правят услуги, познаваме се жените. Е, не сме първи приятелки. След толкова години (10-15), сега моят съученик си позволява смелостта пак да се опитва да се сближава с мен, но никога не е преставал да ме харесва. Аз страшно го желая, но сама се упреквам за това.
Съпругът ми дори не подозира за това, а това направо ще го убие. Той ни има пълно доверие. Но нещата вървят страшно бързо и сигурно – към изневяра и не мога да ги спра. Може би така е трябвало да се случи и ние да не сме се разделяли.
Какво да правя?Заслужава ли си риска макар и само за една нощ? Не зная дали ще можем да го опазим в тайна дълго и какво ще стане ако се разбере. И двамата имаме много хубави семейства.
С.Д., Русе
Add comment