Чувството за хумор е изключително ценно качество – улеснява общуването и адаптацията в непозната среда
Чувството за хумор помага за справянето в различни житейски ситуации, предпазва от стрес, повишава самочувствието. Експертите твърдят, че то е признак за висок интелект и творчески потенциал заради способността да се улавя по-дълбок и многопластов смисъл в казаното.
Според изследване на канадски и британски учени част от чувството за хумор е вродено и се определя от наследствеността, а останалата се обуславя от възпитанието, социалната и културната среда.
От пеленаче детето се усмихва, макар че все още не разбира какво е хумор. Когато правите смешни физиономии, издавате забавни звуци, гъделйчкате го по коремчето и се смеете с глас, то усеща радостта ви и се опитва да отговори с усмивка. А споделеният смях помага за изграждането на силна емоционална връзка. Към 7-ия месец бебето реагира повече на спонтанни и неочаквани стимули, отколкото на познати и повтарящи се действия.
Между 9-15-ия месец се развеселява от нещо, което не е в обичайния вид – говорите му с променен глас, слагате ританките на главата си, като придружавате действието с изразителни звуци и физиономии, имитирате походка на някое животно. Някъде в тази възраст се поставят основите на чувството за хумор. За развитието на това качество основна роля играе родителският ролеви модел.
Вашите реакции, импровизации, обръщането на сериозни ситуации в забавни ориентират детето какво и кога е смешно. Играйте и наблюдавайте кое го кара да се усмихне, тъй като всяка весела ситуация му помага да развие усет към смешното.
В следващия възрастов период, чиято горна граница е 3 години, детето вече знае, че целта на някои действия е да предизвикат смях. То се забавлява от неочакваните и изненадващи действия, но без елемент на стряскане. Например докато седите заедно, започнете да търсите вашия син или дъщеря, надничайки под масата, зад дивана, в другата стая.
Или сменете някоя дума в по
зната песничка, да речем в тази за Червената шапчица: „Живяла е нявга една червена масичка“. Голям смях ще предизвикате, ако се престорите на вашето дете и го имитирате в неговите действия и реакции.
На тази възраст то също започва да прави опити да развесели околните – с необичайни движения и муцунки, с нарочно допускани грешки по време на игра, със смешни рисунки, с обличане на ваши дрехи. Дори и да не чувствате естествен порив за смях, усмихнете се, за да откликнете на детската шега. Бъдете готови вашият син или дъщеря да я повтори многократно, очаквайки от вас същата реакция.
Между 3 и 5 години чувството за хумор навлиза в следваща фаза на развитие. Хлапетата се смеят на весели истории и приказки, на недоразумения, на преувеличения, на странно облечен човек – тясно сако, широки панталони, големи обувки. Заливат се от смях, ако героят в представлението вместо телефона грабне тигана и други подобни несъответствия.
Самите деца също се шегуват все по-често и понякога преминават границата на добрия тон. Ако чуете нетактична или груба шега, не се смейте, а спокойно обяснете защо това не е интересно и колко е далече от хумора.
Момичетата и момчетата на 5-7 години вече се забавляват с игри на думи, с римувани стихчета, с анекдоти, които запомнят и обичат да разказват. Заедно с това се запазват и смехотворните методи от предишния период. Все пак всяко дете е различно и затова са различни нещата, които могат да предизвикат усмивка.
Поощрявайте доброжелателния хумор. Поддържайте спокойна домашна атмосфера – само когато детето се чувства уверено, то би се пошегувало, пише всичко за семейството“. Заедно се забавлявайте, защото общият смях сближава и помага за изграждането на пълноценни отношения.
Add comment