Това положение вече не се трае
Това положение вече не се трае
Нямам думи, с които да ви опиша колко съм отчаяна от това, че собствената ми майка изпитва омраза към мен.
На 20 години съм. Откакто се помня като човек, майка ми винаги ме е заливала с омраза. Нито веднъж за това време не ме е нарекла с мила дума, да ме утеши или да ме погали, както би направил всеки родител с детето си. Имам чувството, че ме е родила от няма и как.
Често пъти дори не ме поглежда, когато ми говори нещо. А знаете ли в кои случаи ми говори – когато трябва да ме нахока.
От лицето й струи омраза, вместо майчината топлина, за която всички говорят. Напоследък започвам да се питам дали наистина съществува майчина обич.
Простете ми за въпроса, но аз никога не съм се докоснала до нещо подобно и е нормално да не вярвам в съществуването й.
Правя всичко по силите си да й угодя, но тя е вечно недоволна от мен. Каквото и да направя все е грешно.
До такава степен е обсебила живота ми, че се съобразявам с нея, когато искам да си направя прическа или да си купя нова дреха. За съжаление тя е и човекът, който избира приятелите ми, аз нямам право на глас.
Това положение вече не се трае. Кажете ми какво да правя.
Add comment