Здравейте. Реших не само да споделя преживяното от мен, но и ако мога, да помогна на хора, изпаднали в моята ситуация.
Жена на възраст съм, от София. Живеем в къща на два етажа, със съпруга ми, единствения ми син Иво и неговата приятелка. Винаги сме давали мило и драго за момчето си и като че ли не искахме да разберем, че той отдавна е пораснал, вече е мъж и постепенно трябва да започне сам да се грижи за себе си. И като че ли не забелязвахме, че все за него няма работа, че все го прецакват, че вечно го недооценяват. Хранехме го, давахме му пари, включително и за цигари и алкохол. Казвахме си – та нали е наше дете, ще се грижим за 
него, докато можем.
Годините си минаха, а за Иво така и не се намери нещо подходящо. На всичкото отгоре си доведе една жена, същата като него – мързелива и безработна. Живеят на семейни начала и сега ги хрантутим и двамата. Само че с мъжа ми вече сме пенсионери и доходите ни са мизерни.
Кажете ми, как се издържат две семейства с две пенсии? Ами, това са ток, вода, лекарства, храна и… цигари и алкохол на сина, и оная, неговата. Дотам сме стигали с мъжа ми, че с един хляб и малко меродийка сме карали два дни, докато вземем пенсиите си. Задлъжняхме със сметките за вода. Колко пъти ни спират тока заради неплатени сметки – чет нямат. А на етажа над нас младите само думба-лумба – слушат силна музика, кога се карат и бият, кога правят любов, без да им пука, че всичко се чува! Като поискам пари за сметките, и двамата ме заплашват, че ще ни пратят в старчески дом.
Накрая, срам не срам, отидохме при адвокат и той ни посъветва да продадем къщата и да си вземем някъде гарсониера. Иначе нямало друг начин да се отървем и от дълговете, и от сина си. После ни обясни, че е трябвало да сключим предварителен, нотариално заверен договор с него кой какви сметки ще плаща и какви ще са последиците, ако някоя от страните – ние или той, не изпълнява своята част от договора.
Когато под един покрив живеели две семейства – на родителите и детето им примерно, или на хазяи и наематели, такъв договор бил задължителен. За да не се стига дотам, докъдето стигнахме ние. С една дума – намесени ли са пари, дори и между близки хора, винаги да се има едно наум.
Ех, ако знаехме това предварително, щяхме да си спестим толкова много неприятности! Сега ми тежи, много ми тежи, че трябваше да се разделим с къщата, заради която с мъжа ми сме отделяли от залъка си. Че се намразихме със сина си, че ни отмиля и го оставихме на улицата. Но друг начин за спасение нямахме.
Георгиева
Пишете ни и вие на e-mail po.krasivi@gmail.com
Add comment