Казват, че любовта на мъжа минава през стомаха. И че не е едно и също дали ще му сервираш ролца с бекон и салата от морски дарове, или недоварен боб с набързо нарязан домат, защото нямаш време да приготвиш друго. Вкусната вечеря прави вкусен и сексуалния живот. Кристина няма никакви колебания в това. Усетила го е почти в началото на брака си и прави всичко възможно съпругът й да не спира да я желае. И както тя самата казва – хареса ли му вечерята, ще му се харесам и аз. Вижте как протече разговорът ми с нея.
– Наистина ли вярваш, че любовта на мъжа минава през стомаха?
– На семейния мъж! (Смее се). В началото на брака не вярвах, че е така. А и да ти призная, много не умеех да готвя. Разчитах основно на майка си, понеже три години живяхме при нашите.
Като излязохме на квартира, трябваше вече аз да приготвям закуската, обяда, вечерята…
– Не си ли спестяваше поне обяда?
– Не, Калин се връщаше да обядва вкъщи. Офисът му беше наблизо и му излизаше по-евтино да се храни у дома. Само че тогава не се стараех много-много. Гледах първо обяд на детето да направя – синът ми още не ходеше на детска градина, и на Калин слагах на масата каквото намеря в хладилника – парче кашкавал, салам някакъв, хляб… сухоежбина. Нито се замислях как сервирам, нито смятах, че това е толкова важно. По-важно за мен беше да не ходи гладен на работа. И с това ангажиментът към него приключваше.
– Кога се промени?
– Стана постепенно. Веднъж в парка, докато се разхождахме с детето, се запознах с интересна жена, към 50-годишна. Надя беше много красива, от онези, на които не можеш да дадеш годините. Дори си мислех, че тя е майката на момиченцето, с което се разхождаха, а не баба му. Заговорихме се и покрай децата започнахме и по-лични неща да си бъбрим – какви са семействата ни, кой къде работи… И досега помня думите й, като споменах, че Калин напоследък много ме товари с това прибиране по обяд и че нямам време и за него.
– А тя?
– Тя направо ме смъмри. Каза, че това е една от най-големите грешки на омъжените жени. Ако искам да запазя семейството си и мъжът ми да не поглежда друга, трябва да насоча цялото си внимание към… кухнята. Първо си помислих, че няма как да стане, защото по онова време не разполагахме с много пари. Карахме я само на неговата заплата, майчински отдавна не ми даваха. А тя се изсмя.
– Защо?
– Защото едното нямало нищо общо с другото. Кулинарният подход, както тя се изрази, не зависел от парите, а от желанието ми да е само мой. И с малко пари ставало. Не й повярвах, ама все пак я изслушах. Надя с подробности ми разказа как се е стекъл нейният живот. Тя също е допускала моите грешки, но за сметка на това успяла да научи дъщеря си да се грижи перфектно за съпруга си. И сега той нямал търпение да се прибира вечер вкъщи. А срещите ми с Надя продължиха, дори се улових, че като ходя в парка, ми се иска и тя да е там, да си поговорим отново. Тази жена ми даде много по-ценни съвети за брака, отколкото собствената ми майка.
– Ще ги споделиш ли?
– Разбира се.
– Давай!
– Нека само да довърша за Надя – тя се появи в живота ми тъкмо навреме, защото Калин вече беше започнал да ме пита защо пак салам за обяд, няма ли супичка, нещо по-различно… И на него му беше писнало. Затова реших да пробвам с препоръките на Надя. Е, пак му сервирах салам, но набързо го затоплях в тиган. А отгоре чуквах едно яйце. Поставях го в голяма чиния, като отстрани нарязвах кръгчета домати, поръсени с босилек. Слагах салфетка, вилица и нож… Нищо работа, но е красиво! Той нямаше как да не забележи разликата. За десерт режех пъпеш или диня и понеже вкъщи винаги има сладолед, слагах по една топка отгоре. И забележи – сервирах го в стъклена чаша, а не в купа или чиния, както обикновено правех.
Бяхме стигнали с Надя дотам, да ме пита всеки ден какво имам в хладилника, и тя ми измисляше менюто – как от нищо да направя нещо. Нямаш представа как действа красиво поднесената храна. Като че ли става по-вкусна! (Смее се). А оттук нататък ти вече имаш стимул и сама започваш да измисляш разнообразни рецепти.
– А стимулът е…?
– Стимулът ми беше, че – впечатлен и доволен от мен – Калин все по-често ме желаеше, като си легнем. Чак тогава ние започнахме да се любим всяка вечер. И досега, вече 15 години от брака ни, той ми казва „моята перфектна домакиня“, “най-сексапилната готвачка“ и разни такива. Виждам му се сексапилна – ха-ха… Но забележи, комплиментите му са свързани с кухнята. Убедена съм, че няма семеен мъж, на когото любовта да не минава през стомаха. А рецептата е ясна – вкусната вечеря води до топла постеля.
– И какво толкова му приготвяш вечер, дай някоя конкретна рецепта.
– Че вечерята трябва да е вкусна – трябва, но по-важно е да имаш подход и най-вече фантазия. Например вместо да му намажа филия с пастет, от същите продукти аз правя хапки, като слагам и парченце маслина, краставица или каквото имам подръка. А като забода и по една клечка за зъби на всяка хапка и ги подредя върху листа къдрава маруля, кетърингът е готов. (Смее се). Въображението е в основата на всичко. То не е само за леглото, както твърдят сексолозите. А и в интернет вече има толкова завъртяни рецепти, че не ти трябват никакви готварски книги. И пак повтарям – нито е скъпо удоволствието да готвиш, нито ти отнема много време. Но пък това удоволствие дърпа за ръка след себе си другото, интимното.
– Изглеждаш щастлива жена!
– Защото разбрах, че любовта на мъжа наистина минава през стомаха. А нали пеперудите пърхат не на друго място, а точно там, в стомаха. (Смее се).
Add comment