Позволете ми и аз да разкажа част от живота си и за кашата, в която се забърках през последния месец.
С мъжа ми имаме хубаво семейство и две деца. Работим, никога не сме оставали без работа. Момичетата ни се учат добре, не ни създават ядове и проблеми. Родителите ни са здрави и също работят. Живот мечта – би си казал всеки от вас, и сигурно ще е прав. В един момент обаче на мен започна да ми става прекалено скучно вкъщи. Неомъжените ми колежки една през друга се надпреварваха да се хвалят каква романтична вечер са имали снощи, с какъв красавец са си писали в сайт за запознанства, как още другата седмица той ще ги заведе за няколко дни на морето… И се усетих, че тайничко им завиждам. Душата ми започна да копнее за нещо ново и различно и се размечтах – не точно за изневяра, а за лек флирт и малко ухажване от чужд мъж. И не защото не обичам моя или той не ме обича, а защото и в моето семейство навикът явно вече си казваше думата.
Обичам съпруга си
Така един ден и аз реших да си направя профил в сайт за запознанства и да пофлиртувам анонимно. Нямах намерение от самото начало да разкривам самоличността си, ама нали дяволът си няма друга работа. Увлякох се по Катан – такъв му беше никът, а всъщност се казваше Красимир. Толкова го харесах, като му разгледах снимките, че след няколко дни здравата хлътнах и ми се прииска да го видя. Пратих му и аз три свои снимки, от които той пощуря, и получих мили комплименти. Красимир също беше семеен и веднага си призна, че му трябва жена само за се*с веднъж или два пъти в седмицата, тоест всичко да си остане скрито-покрито. Аз обаче още не смеех да му кажа, че искам същото, че ми трябва съвсем малко разнообразие и качване на адреналина.
Когато усетих, че нещата отиват към интимна среща, си купих черно сатенено бельо, нови обувки с висок ток, два пъти ходих на козметик и масажист. Исках да бъда перфектна. От вълнение вечер не можех да заспя, мечтаех, фантазирах, представях си как след работа тръгвам към въпросния хотел, в който Красимир ме чака, как ме прегръща нежно и страстно, как бързо ме вкарва в банята и целува мокрото ми тяло, преди да ме отнесе на ръце в спалнята, за да се отдадем най-после един на друг, защото нямаме много време… И как ще звънна на съпруга си да му кажа, че шефът тази вечер ще ни задържи поне до 21 ч.
Часът на истината дойде след седмица. През деня бях отнесена и нямах търпение работният ден да свърши. Тръгнах от офиса половин час по-рано, за да отида в заведението преди него, и веднага се пъхнах в тоалетната да си оправя грима и прическата. През това време влезе майка с момиченце, което много ми заприлича на голямата ми дъщеря, като беше малка. Жената говореше мило на детето, а то не откъсваше очи от нея. Гушкаше я, целуваше я, а накрая, като си изми ръцете, детенцето й каза: Ти си най-добрата майка на света! Затова тати толкова много те обича, нали, мамо? Сърцето ми се сви, защото и моята дъщеря така ме питаше някога. Връхлетяха ме скъпи спомени отпреди години. Как веднъж на морето дъщеря ми за малко не се удави – добре, че мъжът ми реагира светкавично и я извади от водата. Като на кинолента се извъртяха и всички болести и двете операции на малката ми дъщеря. И как баща й два дни не напусна болницата. Нито спеше, нито ядеше, докато тя не се оправи. За две-три минути забравих къде съм. А когато „спомените си отидоха“, се сетих, че Красимир вече ме чака пред заведението. И изтръпнах. Какво правех аз тук, по дяволите? За какво ми беше чужд мъж, като вкъщи имам прекрасен съпруг? Той няма вина, че на мен напоследък ми е равно и спокойно. А вероятно и аз имам вина за скуката и рутината?
Погледнах през прозореца и го видях. Краси чакаше в градинката с роза в ръка. Нито ми се стори толкова красив като на снимките, нито вече исках да му казвам, че това съм аз. Изнизах се през входа, гледайки в земята, за да не ме познае, и веднага се прибрах там, където ми е мястото – при скъпите ми и любими същества. А бях на ръба да направя най-голямата глупост в живота си. Затова ми е гузно сега и съвестта ме гризе. Затова и ви пиша днес, мили жени, да ви кажа, че понякога не само на мъжете са им слаби ангелите. И ние имаме вина за това.
Катерина
Пишете ни и вие на e-mail po.krasivi@gmail.com
Add comment