Някои биха го нарекли буйно, други -хиперактивно
Става дума за две съвсем различни неща.
Синдромът на дефицит на вниманието и хиперактивност е разстройство в поведението. Няма обективни научни критерии, които да го класифицират като диагноза от медицинска гледна точка. Проблемът може да бъде разпознат от опитен психолог, и то въз основа на продължителни наблюдения за дълъг период от време. Това не би могло да стане преди 5-6-годишна възраст. Дотогава е напълно нормално детето да е супер активно и лесно да се разсейва. Само в крайни случаи хиперактивността може да бъде регистрирана по-рано – например когато импулсивността е толкова силна и неестествена, че застрашава живота – детето скача от голяма височина, пресича твърде неразумно и рисковано улицата.
Има някои белези, които навяват съмнения за хиперактивност още в ранна възраст – свръхподвижност, липса на здрав пълноценен сън, злоядост, трудно наддаване на тегло. По-характерното не може да бъде забелязано преди 5-6-годишна възраст – лесна загуба на концентрация и невъзможност започнатата работа да бъде доведена докрай. Хиперактивните деца постоянно срещат трудности в общуването и игрите с връстниците. Все настояват да се прави нещо различно, което усложнява вписването им в социалния живот на групата. При такива прояви плюс бързо отегчение и непрекъснато прескачане от една дейност на друга, добре е да се консултирате със специалист.
В първите училищни години много по-отчетливо буйността се разграничава от хиперактивността. Дете с подобно разстройство в поведението отказва да спазва реда и правилата, не се подчинява на изискванията. Заради лошата концентрация има ниски резултати в учебния процес. Интелектът обаче няма нищо общо с постиженията. В много случаи хиперактивните са по-умни от връстниците си. Самото дете не осъзнава, че има проблем. Но то страда от сблъсъка между неговото поведение и очакванията на родители, възпитатели и учители.
Много е важно да се вземат навременни мерки с намесата на психолог. С израстването проблемът отслабва, но в 15-20% от случаите остават дефицитът на внимание и затрудненията в обучението. Ако не се предприемат адекватни действия, с течение на времето заради липса на добри взаимоотношения с околните и заради незадоволителни резултати в интелектуалните занимания хиперактивното дете може да развие негативна себеоценка и да попадне в изолация, пише „Всичко за семейството“. С най-голям успех се прилага комплексният подход – прием на важни за детското развитие витамини и ненаситени мастни киселини в съчетание с т.нар. когнитивно-поведенческа терапия, арттерапия и други психотерапевтични техники.
Add comment