На Габи никога не са й липсвали обожатели. Още по-малко – самочувствие. Тя е от жените, които без да са красавици, привличат околните като магнит. Вероятно защото й допада всяка роля – Габи може да бъде рамо, на което да поплачеш, гръб, на който винаги ще се опреш и няма да сгрешиш, очи, в които да се огледаш, ръце, които да те стоплят или да те разтърсят здраво, ако имаш нужда. Габи е човек, който всеки би желал да има в обкръжението си. Винаги е била обичана и според мен това беше достатъчно, за да е щастлива. А тя сподели, че не е. Останах изумена, когато чух това. Попитах я защо и ето какво ми разказа тя.
„Късно разбрах, че да те обичат всички, изобщо не стига, когато не те обича един определен човек. Този, когото ти обичаш. Този, с когото искаш да бъдеш. Този, който за теб е синоним на целия свят. Владо не ме обичаше. Виж колко просто звучи и как 4 думи ясно казват всичко, което сърцето отказва да разбере.
С него се запознахме преди 14 години на едно международно студентско състезание. Той беше ръководител на нашата група, а на мен ми предстоеше да се дипломирам. От няколко месеца живеех като в безвъздушно пространство – знаех, че предишната ми връзка е абсолютно изчерпана, но така и не се решавах да й сложа края. Владо беше импулсът, от който имах нужда. Малко е глупаво да кажа, че съм се влюбила в него от пръв
Няма нищо по-хубаво от споделената любов
поглед, но горе-долу беше така. От момента, в който го видях, исках непрекъснато да съм близо до него. Може би това е влюбване от първа среща, не знам. Последната вечер преди да се върнем в България, аз му казах, че го обичам. Той онемя от изненада, макар че според мен чувствата ми можеше да разбере и слепец.
Предложи ми да се разходим и така, както избягваше да ме докосне дори, ми разказа за себе си. От 8 г. бил женен, имал две деца, с жена си отдавна трудно се понасяли, но решили да не се разделят поне докато синовете им пораснат. Обичал друга жена, която не разбирала семейните му ангажименти. Искала го само за себе си и това отровило любовта му. Отдал се на момчетата и на работата си и така щяло да бъде, докато е женен за майка им. С две думи – подряза ми крилцата и всичките ми надежди. Като си дойдохме в София, се разпиляхме и нямаше причина да се виждаме повече.
Но съдбата си знае работата. По ред причини, неизмислени от мен, се наложи с Владо да работим заедно. Беше ужасно. Аз все повече хлътвах по него и дори не се опитвах да крия и да се боря с чувствата си. Той нито се приближаваше, нито се отдалечаваше от мен. Прекарвахме прекалено много време заедно, за да успея да му се изплъзна. А всъщност никога не бяхме толкова заедно, колкото на мен като жена ми се искаше. Така минаха години – аз го обичах и чаках да ме заобича, а това нямаше как да се случи.
Осъзнах го една вечер, когато на рождения си ден се прибрах вкъщи сама. Никой не ме чакаше, нямаше на кого да кажа наздраве и да благодаря за подаръка и целувката. Нямаше нито подарък, нито целувка. Само SMS с обидно банален поздрав. В онази нощ аз се разделих с Владо. Явно така е трябвало да стане, за да забележа колегата Явор, който беше правил какво ли не за мен. Осъзнах, че той не просто е добър човек, който ми помага, а е мъж, който отдавна ме е обичал и е чакал да отговоря на чувствата му.
Няколко месеца по-късно заживяхме заедно и аз разбрах колко е хубаво човек да бъде обичан. Какъв шанс е да бъдеш любовта, въздуха и водата за някого. Как леко се живее, когато някой го е грижа за теб. Оттогава се уча да отговоря на чувствата и очакванията на Явор. Не знам доколко съм успяла, но съм сигурна в едно: искам да обичам този, който ме обича.“
Add comment