Реших да ви разкажа своята история. Сега съм на 40…
Влюбих се в бившата си жена Мария от пръв поглед. Случи се на 8 декември през 1995 г. в Студентския град, където работех като охрана в една дискотека. В нея влизаха много хора, а на празника направо нямаше къде да се стъпи. Изведнъж забелязах едно русо момиче, което седеше само на бара. Беше с гръб към мен, но когато се обърна за секунда и аз я видях, изгубих ума и дума. Веднага се приближих и й казах, че съм лудо влюбен в нея. Тя се изчерви и ми отговори, че дори не ме познава. Предложих й едно питие за моя сметка, но красавицата отказа – не пиела алкохол. Продължих да настоявам поне да я почерпя с кафе и тя прие. Поговорихме малко, но аз бях на работа и трябваше да я оставя. Не можех да си избия от главата обаче нежното й и красиво лице, приличаше на ангел.
Все още я обичам силно
След няколко дни вече знаех в коя стая и кой блок в студентските общежития живее Мария. Научих го от нейна колежка, с която учеха заедно в библиотекарския институт. Отидох там и почуках на вратата. Когато тя ми отвори, от вълнение краката ми омекнаха. Попита ме какво желая и аз започнах бързо да й говоря, че няма да се откажа от думите си, че съм влюбен в нея и искам да бъдем заедно. Разказах й за себе си, за своя интерес към дърворезбата. Бях учил в техникума в Банско, но така и не го завърших, защото побързах да започна работа по специалността. Само след седмица предложих на Мария да се омъжи за мен и за най-голямо мое щастие тя прие.
Живяхме заедно 8 години, но когато й казах, че искам да си имаме дете, тя ми отказа. Тогава разбрах тъжната истина, че се е омъжила за мен само заради парите ми. Имах доста голяма сума, събрана от работата през годините. Взимал съм по 9 хиляди долара на месец като майстор дърворезбар.
След време Мария ми изневери с един мъж от Хасково, който беше много по-богат от мен. Занимаваше се с продажба на автомобили. Двамата се разведохме и тя се събра с него. Колкото и да ви е чудно обаче, дълбоко в сърцето си съм й простил и продължавам да изпитвам към нея любов, а не омраза. Докато съм жив, няма да я забравя.
Милен
Можете и вие да споделите историята си с нас на e-mail po.krasivi@gmail.com
Add comment