Атлантида не само е съществувала, но и днес могат да се видят останки от митичната държава. Тя се е намирала на брега на днешно Мароко. Сензационното твърдение е поместено в най-новата книга, посветена на Атлантида, но различното е, че този път за определяне на местонахождението й е използвана компютърна програма.
Всъщност изчисленията са направени от германския компютърен експерт Микаел Хюбнер. Той е използвал данните, оставени в трудовете на древногръцкия философ Платон, и ги е въвел в специална компютърна програма. Точно тя е определила с абсолютна точност къде е била Атлантида. Трудът на Хюбнер обаче остава недовършен заради неговата внезапна смърт през 2013 г. Но американският журналист и автор на бестселъри Марк Адамс довършва теорията на немеца и я описва в книгата „Ще се срещнем в Атлантида“ (Meet Me in Atlantis), която излезе 
наскоро на пазара, пише в. „Телеграф“.
Според Хюбнер и Адамс древният град държава не е потънал завинаги под водата, а е бил ударен от унищожително цунами след силно земетресение. Хюбнер изследва внимателно написаното от Платон. Той успява да открие точното място, което отговаря на описанията, направени от древногръцкия философ. Платон е написал 51 точни географски насоки за местонахождението на Атлантида в диалозите си „Тимей“ и „Критий“. Хюбнер ги използва, като ги вкарва в специално направена от него картографска компютърна програма. Сред „уликите“, оставени от Платон, са, че Атлантида се намира до морето, пред Херкулесовите стълбове, които мнозина смятат, че е Гибралтар, имало е слонове. Освен това планината е на север, а структурата на града е във формата на кръгове, като в средата е най-малкият и се уголемяват към края. И най-важното е, че се е намирала на 4900 км от Атина. В крайна сметка програмата на Хюбнер засича най-много съвпадения с описанията на крайбрежна ивица в Мароко. Мястото се намира на 160 км от Маракеш и е известно като платото Сус-Маса (Souss-Massa).
Хюбнер решава да отиде до самото място. Когато самолетът прелита над Сус-Маса, от въздуха той забелязва концентрични кръгове. Те напълно съвпадали с разказа на Платон за държавата. Хюбнер се опитва да получи разрешение от правителството на Мароко, за да направи проучвания на района, но умира внезапно, без да е успял да го види. Районът, който е описан от Хюбнер, никога не е бил изследван. Но за най-голяма изненада платото е било наводнявано неведнъж. Освен това се оказа, че точно там е силно сеизмичен район и често е разлюляван от земетресения. Според Адамс е възможно силно земетресение да е предизвикало 10-метрово цунами, което би сринало напълно митичната държава. Това вече е логично обяснение за внезапното й изчезване.
Точно както Платон е описал, на север от мястото се намират Атласките планини. В центъра на платото има малка могилка, заобиколена от кръгове. Философът пише, че в центъра на Атлантида е имало хълм, той е бил ограден от концентрични канали. Градът имал кръгла форма – остров в центъра, обграден от редуващи се канали с вода и пресушени канали. А в подкрепа на теорията, че е бил залят от цунами, Хюбнер привежда, че през 1960 г. районът е разлюлян от силно земетресение. Тогава столицата на областта Агадир е почти напълно срината и 15 000 души умират.
Всъщност преди да приеме като най-достоверна теорията на Хюбнер, авторът на най-новата книга за Атлантида – Адамс, обикаля по всички места, които са били посочвани от изследователи като възможни местонахождения на древния град държава. Той отива в Малта, на гръцкия остров Санторини и в Андалусия в Испания. Но никое място, описано като възможен „остатък“ от Атлантида, не отговаря на описанието на Платон. Дори не се и доближавало. Затова Марк Адамс се запознава обстойно с теорията на Хюбнер и се убеждава, че тя звучи най-достоверно. Освен това Хюбнер е единственият изследовател, занимавал се с Атлантида, който не си е натъкмявал описанието на Платон към избраното от него място. А обратното. Използвал е първоизточника, за да открие мястото, без да прави предварителни теории. Той оставил на компютъра да му даде точните GPS координати.
Тепърва предстоят разкопки на посоченото от немския експерт място. Кралското семейство на Мароко обаче не проявява интерес към историческите обекти, които са от периода преди приемането на исляма. Освен това и учените не подхождат с ентусиазъм към темата Атлантида. Самият Хюбнер се оплаква още през 2008 г., че му е трудно да се свърже с археолог, който ще започне разкопки на мястото.
Add comment