Преди години имах приятел, с когото две години живеехме на семейни начала. Емил беше красив, интелигентен и амбициозен. Допадахме си и като характери, и сексуално. Няколко пъти му предлагах да сключим брак, а той все отлагаше – нали сме си живеели добре, нали сме се обичали, защо да разваляме магията. Подписът бил една формалност върху лист хартия.
Реално това е така, но моите родители все ме подпитваха какви са намеренията на приятеля ми. Споделяха и страховете си, че ако Емил ме зареже, трудно ще си намеря съпруг. В техните представи момиче, което е живяло на семейни начала и след това е изоставено, става втора категория. Аз ги успокоявах, че сега не е така и че това са отживелици, обаче те не преставаха да се тревожат за мен.
С Емил още не бяхме решили да си имаме дете и се пазехме, но не знам кога сме объркали нещо и забременях. 
Отначало си мислех, че причината са някакви смущения в цикъла, както ми се беше случвало и преди, ама този път закъснението беше голямо. Отидох на лекар и той потвърди бременността ми.
Върнах се и с радост споделих с Емил, мислех си, че и той ще се зарадва като мен. Очакването ми обаче не се оправда. Той посърна като попарено от слана цвете и започна да мрънка, че още не сме се устроили и ни е рано за деца. Скочих и му се разкрещях – нали се обичахме, нали живеехме като семейство, защо това дете, което беше плод на нашата обич, да ни създава затруднения? А той продължаваше да повтаря, че не му било дошло времето и това е.
След този разговор в душата ми се зароди съмнение. Нямах никакви основания за него, защото Емил от работа се прибираше вкъщи, любеше ме страстно, като за първи път, явно отказът му от детето беше свързан с неизвестна за мен причина. И реших да го накажа. Отказвах му секс под предлог, че от бременността не се чувствам добре.
Отначало той се дразнеше, отвръщаше ми, че бременността ми е в начален етап и нямам вид на неразположена. След това престана да си иска. Съмнението ми още повече се усили, но не за дълго. Развръзката дойде само след две седмици – Емил ми заяви, че иска да се разделим. Каза го премерено, хладнокръвно, без капка емоции и съжаление – все едно е бил с някаква проститутка, платил й е и си тръгва. Попитах го, каква е причината, има ли друга, а той ми се тросна, че това не ме интересувало, било си негов проблем. После си събра багажа в две чанти и излезе, без дори да каже довиждане или сбогом.
Тръшнах се на леглото и започнах да плача – за предателството, за нероденото си дете, за срама и страданията, които щях да причиня на родителите си. На сутринта реших да направя аборт. Явно вече бях втора ръка жена, но поне да нямам дете. Решението ми бе окончателно. Отидох на лекар, той ме прегледа обстойно и ме предупреди, че вече съм преминала малко времето за аборта и има опасност да остана без деца. Отговорих му, че съм готова, каквото и да се случи.
Не признах нищо на родителите си – нито за раздялата си с Емил, нито за аборта. Изчаках да мине време, ала нямаше и месец, когато се разчу мълвата за пищната сватба с дъщерята на работодателя му. Бил много богат, имал апартаменти, вили, луксозни коли и какво ли не. Родителите ми едва не умряха – не толкова заради мен, колкото от хорските коментари, че Емил ме е използвал за удоволствие, докато си намери подходяща съпруга. Нашите не спираха да ми натякват, че са се сбъднали опасенията им и аз съм се превърнала в употребявана жена.
Затворих се в себе си – толкова, че не търсех и дори не мечтаех за друга връзка. С времето премина като мътен порой и мълвата, че съм жена втора ръка. Дойде обаче друга клюка – богаташката дъщеря родила на Емил дете с дефект на лицето, така наречената „заешка уста“. Всички били като попарени. И го разправяха същите хора, които преди ме одумваха злорадо. Сега те завършваха коментара си с думите: „Това е възмездието за опозореното момиче, удря там, където най-боли.“
Теменужка
Add comment