От сутрин до вечер съседката ми баба Дена стоеше на пейката пред къщата си и не пропускаше да мине някой, без да го заговори, да му даде съвет или пък да му направи забележка.
Никой не знаеше на колко години е, дори самата тя. Родила се в смутни времена, архивът на кметството изгорял и когато дошло време да й издават паспорт, нагласили годината по спомени, без истинската рождена дата. Тя рано останала вдовица, съпругът й дядо Сандо умрял млад от инфаркт или инсулт. Баба Дена твърдеше, че получил удар, ама какъв, не знаеше. Говореше се още, че дядо Сандо имал много злато, но го ограбил доведеният му брат и изчезнал някъде. Подробност не знаех и не ми беше удобно да питам.
Една сутрин обаче друга съседка водеше внучето си на училище. То се дърпаше и плачеше и тя, в безсилието си, започна да го кълне. Баба Дена я сряза веднага:
– Не кълни така, Станке, щото клетвите се сбъдват! Аз само веднъж проклех доведения си девер и клетвата го стигна.
Баба Станка се заоправдава, че внучето й било много проклето, на майка си се метнало, която също била голям инат. Но баба Дена беше безспорен авторитет и другата млъкна.
Бях наблизо и се осмелих да попитам какво точно е станало с брата на дядо Сандо. Не вярвах, че старицата ще ми каже, но тя се отпусна и ми заразправя. Мъжът й имал много ниви и лозя. Не чакал никого да му изкупи продукцията. В Турция продавал жито, а в Гърция – вино. Плащали му все в злато – с пендари и наполеони. В един дървен сандък заделил 150 пендара и 80 наполеона. Над тях сложил зареден пищов – ако крадци го принудят да го отвори и да им даде имането, да грабне оръжието и да ги гръмне. Тези пари мъжът й нарекъл за образованието на внуците си – искал да ги изучи в Швейцария. Брат му завършил там, станал адвокат и печелел повече от него, без да се трепе на нивите си в студ и в пек. Дядо Сандо имал и друг, доведен брат от втората жена на баща си, Никола се казвал. Приемал го като роден, защото майка му починала, когато той бил на 3 години. Не делял доведения си брат за нищо, ама той се оказал Юда.
Веднъж мъжът на баба Дена заминал по работа, Никола влязъл в килера, взел сандъка със златото и изчезнал. Сандо направо полудял от мъка и яд, не бил очаквал така да го измами брат му. Пратил хора да го търсят и да го гръмнат. Те го открили някъде из Добруджа, ама се върнали, защото Никола се обградил с главорези, пиле не можело да прехвръкне и да го доближи. Тези главорези хем пазели крадеца, хем ходели по негова поръчка да убиват и грабят. Нищо не казал тогава Сандо, но баба Дена прокълнала Никола да изгуби всичко, дето е откраднал, и главата да му отрежат.
След години научили, че Никола е мъртъв, намерили главата му на площада, а къде било тялото му – никой не знаел. Преди да го довършат обаче, убийците му го принудили да продаде всичките си имоти, които купил с откраднатото от брат му злато.
За смърт не бива да се радва човек, ама баба Дена се зарадвала, че клетвата й се сбъднала, защото Никола съсипал мъжа й.
Накрая старицата бръкна в пазвата си и ми показа седем златни монети с лика на Франц Йосиф, нанизани на червен шнур. Само те й останали, защото не били в кутията, и никога не се разделяла с тях.
Съседът
Leave a reply