Сама съм по празниците, но не съм самотна

В кооперацията, в която живея, останахме предимно възрастни хора. На всеки етаж сме по една вдовица. Някои си взеха котета, по-пъргавите – кучета. Но всички обичаме двете млади семейства и дечицата им. Помагаме им, когато с каквото можем, и наистина ни липсват, когато заминат някъде по празниците. Тогава става още по-тихо и още по-самотно.

Вярно е, че комшиите са повече и от роднини, и от приятели, затова започнахме да се събираме и на семейните празници. Те ме спасиха преди 5 г., когато синът и снахата заминаха в САЩ. Въпреки че дъщеря ми си остана тук, ми беше толкова мъчно, че по цял ден плачех. Като наближи Коледа обаче, аз пак се тръшнах – едното ми дете на единия край на света, дъщерята със зетя и с внуците – на ски ваканция във Франция. Не ми се обърна езикът да ги попитам те като са семейно тук и там, аз с кого да съм? И си потънах в сълзите, докато ми потънаха гемиите. Тогава съседките идваха една след друга и по три пъти на ден ми казваха, че за живи хора не се реве. Още повече че няма да ме оставят сама по празниците.

Така си беше – две години поред се събирахме ту у едната съседка, ту у другата. Ама на мен някак пак ми беше празно и криво, че си оставям къщата сама. И веднъж, навръх Коледа, разбрах какво трябва да направя, за да е спокойна и пълна душата ми. Приготвих си всичко за Бъдни вечер, както го правех някога, когато на трапезата се събирахме всички. Наредих масата, сложих чаши за всички живи близки, които са далече – син, снаха, дъщеря, зет, внуци и внучки. Седнах с тях, казах им наздраве, пийнах, хапнах… И за първи път, откакто останах сама, не бях самотна. По-късно, след като по скайпа се видях с децата, отидох у съседката, където се беше събрала обичайната компания. Бях в толкова добро настроение, че направо учудих приятелките си. Като ме питаха какво се е случило, че съм така весела, аз само се усмихнах. Не знаех как ще приемат моята „рецепта за самотно щастие”, затова не я споделих.

Оттогава обаче я практикувам и мога смело да ви кажа, че в живота ми вече няма тъжни празници. Колкото повече любов и радост има в душите ни, толкова повече светлина ще има в делниците ни. Ако сами не се научим да виждаме хубавото и да му се радваме, никой и никога няма да ни направи щастливи. В един момент си казах: Я чакай, Пепи, че на теб какво не ти е наред? Живяла си с мъж, който не ти е посегнал. Ако ти е изневерявал, не е допуснал да научиш. Отиде си за миг, когато сърцето му не издържа, и не те измъчи нито ден. Имаш здрави, успели и щастливи деца с хубави семейства. Е, не са на съседната улица, но какво от това? Какво повече искаш?

Сутрин, като се събудя, благодаря на Бог, че мога да стана, да се измия и да се облека, да си направя закуска и кафе, да изляза на разходка с кучето, после на пазар със съседката. И моля Господ само за едно – за здраве и за късмет. За мен, за близките ми, за всички добри хора. Ако това имаме, ще сме щастливи и на празниците, и в делниците си.

Пенка