Всичко на този свят се връща - затова съм толкова дебела

Моята първа братовчедка Ралица, две години по-малка от мен, някога ми беше и първа приятелка. Обичах я, но не можех да се спра да й се подигравам и присмивам. Тя от малка си беше пухкавичка, а с годините стана като бъчонка. Беше взела гена на майка си – едра рускиня, докато аз се бях метнала на баща си, който беше слаб и жилест планинец.

През цялото време, докато бяхме заедно в една и съща гимназия, аз пробвах върху нея пиперливия си език и глупавите си шегички на тема външен вид и тегло. Виждах, че тя се засяга, че понякога дори се просълзява от обида, но продължавах. Просто такава си бях от малка – заядливка.

Минаха години, Ралица отиде да следва в Русия, а аз останах тук и се омъжих. Видяхме се след доста време, когато тя завърши и се върна в България. Беше неузнаваема – слаба, висока, елегантна, с високо самочувствие. Каза ми, че там спортувала много и че продължава да спортува – бягане, плуване, аеробика, йога… Аз пък, покрай двете раждания на децата си, бях наддала доста килограми. На всичкото отгоре ми се падна ящен мъж – готвех по три манджи всеки ден и не стигаха. Като има някой край тебе да нагъва така яко, ти как да се въздържиш, а? Ралица отначало се обаждаше често, канеше ме да излизаме, но аз в повечето случаи отказвах, защото всеки път си развалях настроението, като я видех. Божичко, май ме наказваш за това, че бях толкова безмилостна към това момиче? Нямаше как да не си го помисля.

Напоследък даже престанахме да се срещаме. Защо да се тровя – аз дебелея и дебелея, а тя – ни корем има, ни задник, като я погледнеш отзад прилича на тийнейджърка в тесните си дънки. Още по-тежко ми става, като я чуя да ми казва загрижено: „Како, какво става с тебе, беше като сламка едно време? Ходи ли да си изследваш хормоните? Искаш ли да те запиша на един курс по народни танци – много се сваля, без да усетиш.“ Не ща танци, не ща изследвания, не ща да я виждам. Казах й, уж на шега: „Обади ми се, като се омъжиш и забременееш, като станеш поне 90 кила. Дотогава стой далече от мене!“ Каква ти шега, направо се пукам по шевовете от яд. И като ме е яд – отварям хладилника и ям, ям, ям…