Здравейте, скъпи хора!
Казвам се Е., на 33 г., от Варна. Чета ви всеки ден и искам да споделя с вас това, което ми се случи.
Преди 10 години се запознах с Вили, която беше по-голяма от мен с 3 години и имаше 2 деца, които приех като свои – Денис и Камелия. Заживяхме в една малка таванска стаичка само с момиченцето, а момчето остана при родителите на приятелката ми. Тя, естествено, не работеше, работех само аз, а ако нямаше какво да правя, взимах пари назаем, които после връщах, когато майка ми ми пратеше от Турция.
За да не стоим гладни и за да си плащаме сметките, търсех нещо и на парче. Излизах рано сутрин и се прибирах много късно, преуморен от работа, а тя, моята Вили, направо ми разкъсваше панталоните, за да правим любов. Оказа се нимфоманка и 5 години аз работех до късно, а тя през това време си канела разни гости.
Веднъж шефът ми предложи да ме закара до вкъщи с колата. На пътя ни обаче изскочи едно куче и за да не го блъсне, 
шефът ми сви рязко и катастрофирахме. Той почина на място, а аз два месеца бях в кома.
През това време Вили си намерила друг и нито веднъж не е идвала да попита как съм, ще ме бъде ли. Когато ме изписаха, отказа дори да ме види. И досега е с другия, който – чувам – я пребива от бой.
След болницата заминах за Турция при майка си и малко по малко си стъпих на краката. Забравих Вили и се запознах с една арменка. Известно време се виждахме и аз й купих златен годежен пръстен. Когато й го дадох, ми се изхили с думите: Абе, мухльо, само с този пръстен ли смяташ да минеш? За да се оженим, трябва да ме обсипеш със злато!
Е, това е гадният ми живот. Питам – има ли жена, която да не се интересува само от пари и бижута?
Мили хора, споделете с нас вашата история на po.krasivi@gmail.com
Add comment