Така казва народът, и има много истина в тази приказка.

Искам да ви разкажа една доста поучителна история. Чичо ми – братът на моя баща, сега е на 93 г. Да, от няколко години и той е в дом за стари хора, защото няма кой да го гледа, надълго преди това за него се грижеха моят братовчед и жена му. Той беше професор, тя – счетоводител.

Старецът буквално ги побъркваше. Не само че страда­ше от тежка форма на склероза, ами си беше и доста про­клет. Пожарите и наводненията, които правеше, бяха ежедневие. Освен това вечно се оплакваше на съседите, че не му дават да яде, и криеше храна под възглавницата си. Всъщност непрекъснато дъвчеше нещо, а после забравя­ше къде точно е тоалетната и използваше цялата къща за тази цел. От стреса, непрекъснатите притеснения какво ще се случи, умората от постоянното пране и чистене, синът му и снахата не можеха да работят спокойно ден. Не знаеха, когато се върнат вкъщи, какво ще рят. Съседите често им звъняха да им съобщят за по ната беля на стареца или пък от вратата ги посрещаха пушек или течаща вода по стълбите. Колко пари за ре­монти похарчиха, не е за разправяне.

Не го дадоха в дом заради хорските приказки. Няколко пъти наемаха жена да го гледа, но никоя не се задържаше
повече от месец. В резултат братовчед ми получи инфаркт и почина само на 53 години, а жена му, която имаше високо кръвно и диабет, си отиде от този свят половин година по-късно. Тогава децата им, които живеят в чужбина, най-сетне дадоха дядото в дом, където и досега си е жив и здрав.

Може и да не е хуманно, но се питам – трябвали заради един склерозирал старец да си идат двама души, които години преди това не са могли да работят и живеят пълно­ценно? Лично аз не съм съгласна.

Нели Стоянова

Как стареят зодиите?