Здравейте.
Отдавна съм разведен и затова пуснах обява с телефон в един вестник.
Обаждаха ми се дами от цяла България – някои млади и самотни, други недоразбрани от съпрузите си, трети пък търсеха просто забавление. Пробвах от всички категории, но все не откривах моята половинка. Накрая ми писна и се отказах. Дори бях забравил за неоправданата си надежда, когато един ден телефонът звънна.
Помислих, че пак ме притесняват от банката за потребителския кредит. Останах като гръмнат обаче, когато в слушалката чух глас, който ме грабна с първите думи. Не знам дали някой от вас се е влюбвал само в гласа, преди да е видял жената, но при мен се случи точно това. Беше дама от София, дълги години живяла в Германия. Прибрала се в България преди няколко месеца. Каза, че е прочела обявата ми в стар 
вестник и решила да опита. Слушах я, а гласът й продължаваше да ме привлича, направо не знаех на кой свят съм. Имах чувството, че нещо необяснимо става с тялото ми, в мозъка ми и най-вече в стомаха ми. Нали казват, че като се влюбиш, прехвърчат пеперуди… Когато свърши и замълча в очакване на моя отговор, се усетих влюбен като тийнейджър и вече нямах търпение да се видим. Вътрешно усещах, че точно тази жена е моята половинка.
След като приключихме разговора, изтрезнях от красивите чувства и пак ме налегнаха съмнения. Ами ако и тя е като другите? Все пак се разбрахме да се видим след седмица, защото работата ми е свързана с чести пътувания. По време на командировката все за тази жена мислех и си задавах хиляди въпроси, но отговори можеше да ми даде само тя. Нямах търпение да се прибера.
Още щом влязох в София, й звъннах и ми стана много приятно, когато тя ми каза: С теб не се познаваме, но усещах липсата ти!
Цяла нощ не мигнах, исках да я чуя отново, но се страхувах да не разваля магията между нас. На другия ден станах рано и като 18-годишен хлапак полетях в облаците. Избръснах се, изкъпах се и поех към магазините да напазарувам разни вкусотии, понеже я бях поканил вкъщи. В 19.00 ч. тя се обади, обясних й къде точно да дойде, а аз през това приготвих масата, пуснах песента, която харесвахме и двамата, и целият се тресях от желание да я видя. Летях ли, движех ли се, не мога да ви кажа. В 19.40 телефонът ми иззвъня и… о, чудо – тя наистина беше долу пред входа. Не дочаках асансьора, а изтичах по стълбите. Не усетих как слязох, сякаш някаква чужда сила ме теглеше надолу. Отворих вратата и наистина останах като вцепенен. Пред мен стоеше тя, моята любов. Беше точно такава, каквато си я представях. Не смеех да я докосна, имах чувството, че ще я нараня или счупя, ако я пипна. Толкова беше красива и мила! Така се отвори моята втора страница от живота ми.
Вече 4 години минаха оттогава и ние сме заедно. Ако съм в командировка, няма ден или нощ да не се чуем. А защо ви разказвам всичко това ли? Първо, защото ми се прииска да споделя с вас щастието си, и второ – да кажа най-вече на мъжете, които са отчаяни или наранени: Не се отчайвайте! Любовта е някъде там!
Влюбеният
Add comment