Никога не сме се разбирали с близките си. Нито аз със сестра си, нито съпругът ми с брат си. Много пъти сме се питали на какво се дължи това и защо другите хора имат на кого да разчитат, а ние – не. Каква карма изплащаме, та близките ни приемат като чужди? Наскоро срещнах етърва си. Не бяхме се виждали много години, почти десет. Разговорът продължи броени минути и в него нямаше и помен от топлина. Не знам как започна всичко, но знам, как тази жена успя да настрои брат срещу брата.
В началото имала тайни чувства към мъжа ми, но след като той не й обърнал внимание, тя се омъжила за брат му. След сватбата успяла някак да му втьлпи, че мъжът ми е по-красив от него, че родителите им обгрижват повече нас, че обичат внука си – нашия син, повече от тяхната дъщеря, и че е по-добре да стоят настрана от нашето семейство.
Отделиха се и много време не знаехме дори къде живеят. Когато ги открихме, сякаш срещу нас стояха напълно непознати хора. Седнахме да се видим, братът на съпруга ми се напи и заяви, че ще направи всичко 
възможно да покаже, че е нещо повече, че е по-способен и по-успял от моя мъж. Минаха още няколко години, в които нито се виждахме, нито се чувахме.
Един ден свекърът каза, че е решил да стане гарант на другия си син, понеже той щял да тегли кредит за апартамент. Искали с жена си хубаво жилище в центъра на града, а не като нас – стара панелка в краен квартал. Заслужавали повече, пък и имали две деца. Взеха заем 60 000 лв., купиха апартамент на пъпа на града и след няколко месеца етървата замина да работи в Испания. Там обаче си намери любовник и все по-рядко се връщаше в България. След известно време деверът остана без работа. И понеже нямаше вече доходи, баща му, който му беше гарант, започна да изплаща големия заем. Запорираха му заплатата и всички движими и недвижими имущества.
Цялата тая история се отрази зле на свекървата. Тя се разболя и почина, а след няколко месеца я последва и свекърът. Неговата смърт е едно от нещата, които никога не искам да си спомням. Наложи се да направим отказ от наследство – от къща, гори и земи, за да не наследим и дълга на брат му. Защото той категорично отказа да си плаща заема, знаейки, че съпругът ми като наследник на баща си ще поеме и всичките му дългове като гарант. След време деверът продаде къщата, но не даде и лев на мъжа ми, поне от кумова срама. А когато вдигна сватба на дъщеря си, не бяхме сред поканените. И всичко това заради едната братска ревност – ревност, която с времето се превърна в омраза.
Теодора
Add comment