Не можете да си представите колко жестоко е да си призная, че децата ми се провалиха. Та нали всеки родител иска те да живеят по-добре от него, да се развиват и доказват като човеци и личности. И аз исках да ги направя хора, а те станаха боклуци.
Преди 3 години семейството ми стигна дъното. Така си мислех тогава, защото понякога събирах стотинки, за да купя хляб. Аз бях безработна, мъжът ми получаваше от време на време аванс, но заплата не виждаше с месеци. Синът ми и дъщеря ми ходеха на училище със стари дрехи и пробити обувки, нямаха компютри, нито мобилни телефони и приятелите им се подиграваха. В един момент реших, че трябва да направя нещо, защото не виждах животът ни да се оправи. И си уредих да замина на работа в чужбина.
В Испания попаднах на страхотни работодатели. Бачках по 12 часа, но изкарвах достатъчно пари, за да изпращам в България. Въпреки че и тук има криза, аз успях да стъпя на краката си. Полека-лека се 
успокоих, защото мъжът ми всеки път ме радваше с поредната новина – хладилникът бил пълен с храна, купил компютри и на двамата, имали страхотни телефони, смятал да направи ремонт на жилището ни и да го обзаве – той, добряк, но за съжаление е доста непредприемчив. Не си дава много зор, все гледа да му е лесно и удобно.
За пръв път се прибрах за миналата Коледа, той и децата много ми липсваха. Тогава всичко изглеждаше наред, не можах да позная къщата, сякаш беше друга. Близките ми се радваха, аз не спирах да готвя, да меся питки и да правя сладкиши, защото децата се бяха затъжили за моите манджи. За съжаление дните отлетяха бързо.
Миналото лято мъжът ми ги доведе при мен в Испания, обиколихме страната, бяхме няколко дни и на почивка. Тогава за пръв път започнах да забелязвам някаква промяна в тях, но си мислех, че просто са пораснали. Синът ми беше станал по-мълчалив и затворен, а дъщерята не спираше да обикаля магазините и да си купува дрехи и обувки. Искаше още и още. Накрая се принудих да й кажа, че не съм бездънна яма и се налага да се поспре.
През юни т. г. се прибрах за десетина дни. И тогава разбрах, че нещата са трагични. Съпругът ми така и не си беше намерил друга работа, всяка вечер седеше в кръчмата с колегите си и одумваха шефовете си, че са алчни скапаняци, но не правеха нищо повече. Синът ми нито беше завършил училище, нито започнал работа. Шляеше се по цял ден. Хванах го, че пуши трева и се събира с лоши момчета. Дъщерята пък мислеше само за парцалки и гримчета. Разбира се, и за гаджета. В същото време не пипаше нищо у дома. Заварих къщата потънала в мръсотия. Уж е голямо момиче, а под леглото й беше пълно с неизпрани дрехи, дори бельо. Беше си направила пет татуировки, пробила си три дупки за обеци на едното ухо и даже на езика си сложила. В бележника й имаше само тройки, а догодина ще бъде абитуриентка.
Дадох си сметка, че вместо да са сити и спокойни, за да учат по-добре, те се бяха разхайтили до неузнаваемост. И реших, ще се върна в Испания да приключа с работата за месец и после се прибирам завинаги. Да, но като се огледах за работа в България, разбрах, че няма никаква надежда да си намеря.
И сега се чудя какво да правя, притеснението постоянно ме стиска за гърлото. Намалих наполовина парите, които изпращам на семейството си, но пък ми минава през ума, че като са свикнали да разполагат с тях, децата може да си ги набавят по друг начин.
Ще се радвам, ако някой ме посъветва какво да правя, защото аз наистина не виждам изход.
Величка
Споделете с нас вашата история на e-mail po.krasivi@gmail.com
Add comment