Когато в къщата ти влезе снаха, трябва много да внимаваш. И за да си добра свекърва, задължително е да се правиш на глуха и сляпа. Казвам ви всичко това от собствен опит.
Когато снаха ми Ирина започна да води у дома компании, докато синът ми беше на работа, аз си мълчах. После чух от познати, че преди да се омъжи за моя Митко, тя родила дете, което оставила в дом за осиновяване. Колкото и да ми беше трудно, отново нищо не казах. Но когато снахата реши да отиде с приятелки на тридневна екскурзия, не издържах и предупредих сина си, че с тая нейна слободия нищо добро не го чака. Той 
обаче ми запуши устата с думите: „Майко, не се меси в нашите отношения! Харесвам си жената такава, каквато е.” Обидих се, разбира се, но не казах нищо.
След година кризисният период на свикване със снахата отмина – роди се внучето и аз забравих всичко, което ме беше ядосвало дотогава. Постепенно Ирина влезе под кожата ми и станахме много близки – все едно бяхме майка и дъщеря. Разбрах, че не тя, а синът ми си е похойквал и не тя, а той е имал извънбрачно дете.
Дадох си сметка колко малко ние, родителите, познаваме собствените си деца. И ако се бях намесила в живота на сина си, без да знам някои истини, щях да го разведа, а от това всички щяха да страдат.
Явно наистина първо трябва да преброим до 100 и тогава да решим да говорим или да замълчим. Нали затова са ни предните зъби – да не пропускат лошите думи.
Дидка
Пишете ни на e-mail po.krasivi.gmail.com
Add comment