Вече над 40 години учените подслушват в радиодиапазона близките звезди. И нищо! Защо е така? Ето какво мислят умните хора.
3. Умерените
Умерените търсят нов подход към проблема. Ето защо понякога те (не съвсем умерено!) атакуват принципите на оптимистите и песимистите. С едно те са съгласни: броят на цивилизациите е голям. Само че ние засега не търсим правилно. И освен това те не са съглани с оптимистите по точка трета: енергетичните възможности на цивилизация, независимо колко стара е тя, са доста ограничени.
Ето как разсъждават те. Горният извод се налага от факта, че пространството, което може да заеме цивилизацията, е ограничено. Доколкото цивилизацията представлява общност от разумни същества, които са обединени чрез обмен на информация, маса, енергия, то подобна общност не може да има размери, които да надхвърлят определени граници, тъй като скоростта на светлината е предел. Вероятно поради тази причина не може да се говори за Галактическа цивилизация или съюз. Връзките в такава общност ще траят хилядолетия, нещо, което обезсмисля самата връзка.
От друга страна, екологичната среда е ограничена от обема, в който все още може да се използва безплатната енергия на своята звезда. Това означава да се засели само една тясна зона около звездата, а за Слънцето този интервал е по-малък от този между Венера и Марс.
А ограниченият обем, зает от цивилизацията ще ограничи и добива на енергия, за да не се унищожи самата среда. Ето защо неограниченото нарастване на добива на енергия е просто невъзможно. Максимумът, който може да използва цивилизацията (без да унищожи своята среда), е само една хилядна от енергията на звездата.
Разбира се, умерените не са против междузвездните полети. И вероятно в един момент от развитието си, след като заеме определеното пространство около своята звезда, цивилизацията ще започне да се разселва. Но даже и при скорости, близки до една десета от скоростта на светлината, времето за разселването из цялата Галактика би било огромно.
Умерените атакуват и първата точка: може би животът не възниква непрекъснато в течение на последните 10—12 милиарда години. (Защото колкото и да е огромно времето за колонизиране на Галактиката, нашата вече би трябвало да е запълнена…) Може би, казват те, животът във Вселената е възникнал еднократно навсякъде по едно и също време в определена фаза от развитието на Вселената.
За подобно твърдение, естествено, няма никакви разумни доводи „за“, но няма и категорични „против“. Само че такова допускане обяснява защо Галактиката все още не е напълно колонизирана. Но в такъв случай може би ние, нашата цивилизация първа е стигнала технологичната ера. Или силите, така да се каже, са равни…
Умерените предлагат и нова стратегия: да се търсят съвсем слаби сигнали, да се повиши чувствителността на приемателната апаратура, да се намери радиодиапазон (или изобщо най-подходящ начин за свръзка), така че естествените шумове на галактични източници да са минимални. Такъв е диапазонът от 1 до 100 гигахерца. От друга страна, диапазонът от 100 до 300 гигахерца изисква минимален разход на енергия. Очевидно търсенето и изпращането на сигнали ще става предимно в тези диапазони.
Add comment