Винаги съм се чудела на своята приятелка Дима как успява, въпреки че е омъжена, хладнокръвно да поддържа извънбрачните си връзки. Не че са били много, но винаги ги е имала. Последната е с по-млад от нея мъж.

Когато преди четири години се запознала с Миро и го попитала не му ли пречи разликата в годините, той й отвърнал, че ако правят хубав секс, възрастта е без значение. Пък и каква разлика са някакви си пет години! Още повече че се разбрали, че това между тях е просто секс за удоволствие, без никакви емоции. А омръзнат ли си, веднага ще си го кажат и ще се разделят -без драми и сълзи, цивилизовано, както подобава на съвременни хора.

В началото тя споделяше, че за пръв път откакто кръшка на мъжа си, се чувства спокойна. Защото Миро не я натоварвал по никакъв начин – не й звънял непрекъснато, не й досаждал с есемеси в неподходящо време, не й поставял условия. И може би затова тя се отпуснала напълно с него и се отдала изцяло на удоволствието. Била такава, каквато не си позволявала да се покаже пред никого преди – освободена, без задръжки, емоционална и всеотдайна. Постепенно срещите с Миро от два пъти седмично се разредили и станали два или три пъти месечно. За сметка на това обаче тя и любовникът й прекарвали заедно по цяла нощ. Вечер си приготвяли нещо за хапване, разговаряли, пийвали от любимото и на двамата вино, а после се любели до среднощ. Сутрин се събуждали с целувка и отново подхващали любовната игра, която ги зареждала до следващата им среща.

Тя така и не разбрала как се изнизали четири години. Дала си сметка за това, когато един ден заклетият ерген Миро я попитал: „Кога ще се пренесеш при мен?“ Не била готова за този въпрос. Просто защото за пръв път не си позволила да се влюби. Потискала чувствата си напълно съзнателно, защото не искала повече болка. Достатъчно страдала в годините за мъжете, преминали през живота и леглото й. Затова спокойно му припомнила първоначалната им уговорка – секс без любов. Той обаче бил влюбен, дори твърдял, че я обича и тя е първата жена, с която иска да живее.

Когато ми разказваше всичко това, Дима се беше видяла в чудо. Без да иска, беше накарала един мъж да я обикне. Беше й хубаво с него, но не можеше да му даде нищо повече от кратките им срещи. Защото имаше семейството, децата, живота си – все неща, в които Миро не се вписваше. Приятелката ми явно изпитваше вина, защото преди да си тръгне от нас, ми каза: „Никога повече няма да се вкарвам в подобен капан – „просто секс“, защото не знам дали отново няма да влюбя някого в себе си! А аз не искам да наранявам никого, повярвай ми…“